Gorefest

Основани в малкото холандско градче Гуус през 1988г. под името Condemned Heretics, впоследствие преименувани в Leprosy, по-късно в Abhorrence и накрая в Gorefest... Възхвалявани от мнозина заради стегнатия си и новаторски (за времето си) безкомпромисен дет метъл, изригващ от творения като Mindloss (1991), False (1992) и Erase (1994). Тотално оплюти (и същевременно още по-тачени) поради вмешателството на добрия стар седемдесетарски британски хеви рок в Soul Survivor (1996) и най-вече в Chapter 13 (1998). Безславно потънали в небитието преди точно седем години... и триумфално завърнали се на световния дет-подиум на 28 октомври 2005 г. с чисто новия студиен албум La Muerte, записан в класическия състав на Gorefest – основателите Jan-Chris De Koeijer, наричан от колегите си просто JC (вокали и бас) и Frank Harthoorn (китара) плюс Boudewijn Vincent Bonebakker (китара) и Ed Warby (ударни). За раждането на актуалната 'мъртва' звукова рожба на холандците, както и за редица от предшестващите зачеването й събития, ще си поговорим с риф-машината Frank Harthoorn.

RR: Здрасти, Франк! За начало, поздравления по случай официалната поява на новия ви студиен албум в края на октомври! Какви са реакциите досега?

Благодаря! Отзивите са прекрасни, като изключим няколко списанийца и уебзинчета, които определено не са схванали онова, което се опитваме да направим. Както и да е – за нас това е в реда на нещата, тъй като сме наясно, че не можем да угодим на всички.

RR: Така е. В Rawk-лагера обаче цари масово одобрение по отношение на La Muerte. Албумът зарибява още със самото си заглавие, макар то, от своя страна, да е напълно противоположно на жизнената ситуация около Gorefest. Защото избрахте именно тази дума (Мъртвите) за име на диска?

Няма конкретна причина. Просто ни звучеше свежо и се връзваше на обложката и текстовете.

RR: Къде протекоха записите за албума? Доколкото знам, започнали сте работа в средата на годината в Ротердам...

Да, записахме всички песни през лятото в Excess Studio в Ротердам, родния град на Ed. Вихрихме се там около месец, след което изпратихме суровия материал на Tue Madsen, който го смеси и мастерира в собственото си Antfarm Studio в Дания.

RR: А кой написа музиката и текстовете за песните – отново твоя милост и JC?

Всъщност, музиката винаги е била не само мое дело, но и на Boudewijn, а този път дори и Ed композира няколко мелодии. Виж, текстовете са изцяло в ръцете на JC – той си ги пее, така че има право и да си ги напише, ха-ха!

RR: В тази връзка, кои бяха освновните ви музикални влияния – и за създаването на La Muerte, и през 90-те години?

В началото на 90-те се вдъхновявахме главно от Carcass, Bolt Thrower, Autopsy и Death. Постепенно започнахме да се вслушваме и в собствената си музика, а днес... Днес като че ли най-силно се влияем от звука на тежки, наистина тежки китари и барабани... особено ако са от собствените ни албуми, ха-ха-ха!

RR: Знаеш ли, усеща се, че постепенно сте започнали да се влияете и от себе си. Лично за мен La Muerte е доста по-тежък от последните ви издания и постоянно ми навява асоциации с ранните ви дет-канонади, най-вече False...

Да, донякъде си прав. La Muerte е категорично най-тежкото ни издание, по-тежко дори и от False. Всъщност, в новите ни песни може да се чуе по-малко и от Soul Survivor, и от Chapter 13, макар тази двойна нишка да убягва на повечето слушатели.

RR: Споменавайки старите ви албуми, кой от тях е любимият ти?

Без да се замислям, бих посочил La Muerte, но ако не го броим... Бих казал False и Chapter 13. False е очевидно най-важният за кариерата ни продукт, но според мен Chapter 13 е много по-предизвикателен в музикално отношение, а е и най-разнообразното ни и изпипано в композиционно отношение издание. Уви, този албум си остана крайно недооценен, но съм се убедил, че тези, които го хулят най-настървено, изобщо не са го слушали.

RR: За да приключим с тази тема, би ли казал по няколко думи за всяко едно от предишните издания на Gorefest – така, както го възприемаш от днешна гледна точка?

· Mindloss (1991) – Дебютът ни... макар че тогава групата бе крайно различна във всяко отношение. Стилът е доста стандартен и праволинеен дет метъл, въпреки че се опитах да вплета и някои мелодични пасажи, които не останаха незабелязани.

· False (1992) – С него набравихме големия си пробив. И до днес повечето хора ни свързват с този албум. False ни отвори много врати, каниха ни да го представяме на живо по целия свят... Да, песните в него наистина са убийствени. Определено най-важното ни издание.

· The Eindhoven Insanity (live, 1993) – Една щастлива случайност. Отнякъде попаднахме на въпросните записи от изпълнението ни на фестивала Dynamo в Айндховен и ни хрумна, че би било забавно да ги издадем – това щеше да е първият концертен дет метъл албум в света! Направихме го – и поради тази причина, и за да има с какво да запомним въпросното шоу. Доста хора са ми казвали, че това е любимото им творение на Gorefest, което е странно, но все пак приятно...

· Erase (1994) – Записахме Erase прекалено скоро след False. Трябваше да изчакаме продуцентът Colin Richardson да се освободи от задълженията си с други групи и да има повече време за нас, но ужасно бързахме и решихме да го направим сами. Това бе голямата ни грешка. Песните в албума изобщо не са лоши, но звукът просто не е на ниво.

· Soul Survivor (1996) – Soul Survivor бе причината голяма част от старите ни фенове да ни обърнат гръб. Вярно, цялата работа звучи по-скоро като проект на Boudewijn и Ed, но въпреки това има прекрасни песни, а и качеството на продукцията е смазващо. Едва напоследък албумът започна да трупа положителни отзиви, хората го преоткриват и му придават нещо като култов статус, което е радващо.

· Chapter 13 (1998) – Най-неразбраният ни албум. Също и най-мрачният, поне според мен. Много, ама наистина много по-тежък е от Soul Survivor и звучи хомогенно, като едно цяло. Тук са някои от любимите ми песни на Gorefest за всички времена, например Unsung, Serve The Masses и Smile. Някои поставят знак за равенство между Chapter 13 и Soul Survivor, което е зверски тъпо – подобно твърдение не би могло да е по-далеч от истината. Спокойно мога да кажа, че уважавам и се прекланям пред този албум на Gorefest най-силно... без да броим La Muerte.

RR: Да, сега сме в ерата на La Muerte... Би ли разяснил тематиката на текстовете в диска?

JC пише за това, което вижда, описва наблюденията си над света и чувствата и усещанията, които заобикалящата го среда поражда у него. В текствоете си той е напълно искрен и дори и да не сте съгласни с гледната му точка, няма как да не отчетете факта, че е до болка честен и откровен. Не искам и не бих могъл да навлизам в по-големи подробности в мислите на JC, но за сметка на това мога да кажа собственото си мнение относно всяка една от песните в La Muerte:

· For The Masses – Едно от най-бързите ни парчета. Убийствен финален пасаж, свежи рифове.

· When The Dead Walk The Earth – Наслада за всеки хедбенгър! Trouble се сблъскват със Celtic Frost.

· You Could Make Me Kill – Приятен китарен дуел в средната част. Обичам този двоен риф!

· Malicious Intent – Още един бързак с не лоша заигравка с Pantera в средата.

· Rogue State – Дълга песен. Зверски тежка, с бомбастичен край и първата в историята ни двойна китарна атака в междинната част.

· The Call – Рокаджийски риф, интересен припев, чудесно двукитарно соло в средата.

· Of Death And Chaos - Gorefest се изправят срещу Tom Warrior!

· Man To Fall – Най-бързото ни парче. Обърнете специално внимание на инструменталните пасажи, особено на Carcass-кия риф по време на солото.

· Exorcism – Напомня на Entombed. Приятен финал.

· Till Fingers Bleed – Добър стар класически щатски дет метъл. Chuck Schuldiner би харесал тази песен.

· The New Gods – Може би най-“модерно” звучащата ни композиция, с неимоверно тежка средна част. Кефи!

· La Muerte – Инструменталният опус на Boudewijn. Слушам я на един дъх и така и не мога да усетя кога са се изнизали 10-те й минути. Мелодиите са прекрасни, особено във втория пасаж, а цялостното усещане е доста страшничко...

RR: Определено, въпросният едноименен епос е най-нетипичната ви и напрегната композиция. Може би донякъде е отражение на последните седем години...? С какво се занимавахте от момента на разпадането на Gorefest до решението за възраждане на групата през 2004г.?

С незначителни глупости. Всеки бе зает със собствения си живот. Лично аз наблягах на пиенето. Скучни години...

RR: Все пак не си зарязал свиренето напълно. Разследванията ни показаха, че след 1998г. за кратко си бил китарист в група, наречена The Hollow Men...

А, това ли... The Hollow Men се състоеше от мои приятели, които успяха да ме убедят отново да грабна китарата за малко. Свирехме нещо от рода на Husker Du и Foo Fighters. По ирония на съдбата, музиката им стана доста по-тежка едва след като се махнах оттам, ха-ха-ха!

RR: Да зададем и двата неизбежни въпроса, от които сигурно вече ти е дошло до гуша, но... няма как. И така, защо Gorefest се разпаднаха в края на 1998г.?

По ред причини. Най-общо казано, беше ни писнало един от друг, от свиренето с Gorefest, от музиката... Не ни се правеше нищо повече заедно, затова просто спряхме.

RR: А какво доведе до решението ви да се съберете отново в класическия си състав през лятото на 2004г.?

Четиримата – JC, Ed, Boudewijn и аз – трябваше да обсъдим някои бизнес дела, така че се събрахме, седнахме на по няколко бири и неусетно стана дума и за Gorefest. Срещата ни завърши с уговорката да се видим в старата ни репетиционна и да посвирим както в доброто славно време. Оттам нещата просто се задвижиха от само себе си...

RR: Надявам се инерцията, която сте набрали, да не секне скоро. Дали пътят ви ще ви доведе и до нашите географски ширини? Планирате европейско турне през пролетта на 2006г., но засега в него не фигурират дати в югоизточната част на Стария континент...

Нямам представа къде точно ще свирим. Датите и местата за концертите ни са поверени в ръцете на агенция, която движи всичко. Въпреки това се надявам и в Източна Европа да се намерят промоутъри, които да ни поканят за някое и друго шоу. Стискайте палци!

RR: Стискаме – с това поне сме свикнали до болка... А на теб и Gorefest пожелаваме размазващ успех! Нещо да добавиш?

Мерси! Надявам се някои от вас да чуят La Muerte. Ако си падате по наистина тежки китари, още по-тежки барабани и Метъл – с главно М! – има огромен шанс да харесате новите ни песни. Благодаря ви за интереса, който проявявате към Gorefest! Искрено се надявам този път най-сетне да успеем да свирим и в България! Cheers!
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: The difference between genius and stupidity is that genius has its limits.
Батето