Кокоша Глава

Пънк, анархия, нихилизъм! Това би могло да бъде мотото на тази легендарна пънк група, създадена в края на 80-те в Кърджали. Доста “лютивото” чувство за хумор на вокалиста Петко Димитров не прощава на никого, и все пак, прятно четене на това кратко, но забавно интервю.

RR: Би ли представил групата Кокоша Глава? Вие сте една от най-старите пън групи сега, кога и как започна всичко?

Историята на групата няма значение. Много прозаично ми звучи - създадени сме през 1987 - 88 година, спирали са ни концерти, проблеми с полицията. Важното е че сме започнали и продължаваме. Пънкът ни не е мъртъв.

RR: Кое запази групата заедно през всичките тези години?

Това, което запази групата през годините бяха моят хъс, моята злоба и любовта ми към пънка. Аз съм началото и краят на групата, който е още далече, защото се нахъсвам и озлобявам все повече.

RR: Защо все още нямате издаден албум, след като песните ви се приемат добре и в България, и по света?


Най-лесно е да кажа, че няма пари и за това нямаме албум, но това няма да е напълно вярно. Може би нямаме албум защото предпочитам да сме важещи и силни в ъндърграунда, а там албумите нямат значение. Важното е да си искрен.

RR: Доволни ли сте от участието си в няколкото международни компилации? Знам че са поне 5??!?!

Доволен съм от участието ни в няколко компилации, но не всички са на високо ниво. Даже не ги и слушам. Защото знам, че звучим зверски и ги размазваме всички други.

RR: Песните ви се знаят от много млади хора н България, предават се от ръка на ръка. Имате ли какво да им кажете сега?

Това което искам да кажа на младите хора е че не ми пука за тях. Да се спасяват както могат. Моят път е пънк, културизъм, индивидуализъм.

RR: Бил съм на ваши концерти и знам как се раздавате на 100%. Кой е най-добрият ви концерт до този момент?

За най-добър концерт на “Кокоша глава” считам този в Скопие, Македония, където групата беше оплюта и освиркана от някакви смотани скинове. Той е най-добър, защото тъпите македонски фюрери ни разбраха и се подразниха. А аз обичам да дразня, това ме топли.

На другия полюс са концертите през 2002-2003 г. в София, Пловдив и Плевен, на които песните ни се пееха от публиката. Стана ми приятно. На тях забелязах началото на възраждането на пънка.

RR: Кое ви харесва от съвременната българска музика? А от световната?

От съвременната българска музика не харесвам Нищо!!! От Хиподилци, Уикеданци и разни други мухи ме избива на разстройство. Съвременната световна музика не я познавам и за нея нямам мнение.

RR: Чуват се слухове че подготвяте нов албум и нови песни - какво да очакваме?

Относно въпроса - какво се очаква от албума, ще отговоря с въпрос - Кому е нужен той?

RR: На вашият сайт има качени доста мр3... това не ви ли притеснява, или не мислите че интернет ще убие музикалната индустрия?

Дали Интернет ще убие музиката не ме интересува, аудио пиратството за мен няма значение. Това коет ме интересува е, че душата ми умира, това е важното. Без душа няма музика.

RR: Кое те вдъхновява за да напишеш текстовете на Кокоша Глава? Доста странно се възприемат от хората понякога!?

Това което ме вдъхновява за текстовете са временните умопомрачения в които изпадам. Определям себе си като електрическия Владимир Висоцки.

RR: Коя е твоята мечта?

Мечтата ми е да се изсера пред парламента и да напиша “Индивидуализмът е сила”. Това не е политическа агитация, това е сране.

RR: Личният ти топ 10 любими албуми?

Личен топ 10 като албуми нямам, понеже приемам музиката като такава, а не като заглавие. Но имам любими неща: Владимир Висоцки, Луис Армстронг, Exploited, Nabat, Wanted, Гражданская оборона, Ramones, 4 Skins, Cramps, Нова Генерация и други.

RR: Какво те очаква в бъдещето?

Това което искам от бъдещето е да имам бъдеще.

RR: Как човек може да закупи вашите касети?

Могат да бъдат закупени от уеб сайта на AON, www.aonrcds.cjb.net.

RR: Последни коментари?

Пънкът не е мъртъв,
Пънка не умря!
Който не ми вярва,
да яде лайна!
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ако нямаме сведения за миналото си, някой много лесно може да ни отнеме бъдещето.
Паисий Хилендарски