Дишай! Разтвори широко дробовете, задръж клепачите стиснати и извикай бялата картина на първите месеци на отминалата година. Нека нахлуят богати на аромати, звуци, усещане! Погледни хубаво в спомена и виж себе си, отърсил студа на топящата се зима, но прегърнал и цялата й красота и леден трепет. За всеки различни, но и за всеки налични. Дали ще е в белотата на снега, покриваща сивотата на грозния град, дали ще е серия от лични празници. Или свистенето на вятъра по ски пистата? Шумът на двигателя по време на дълъг път. Съвсем нов живот в една нова година и две рошави глави, вече заедно част от общия план. И саундтракът на първите месеци. Защото ние сме роук, тарикатите, които мерят времето с музика. Сливаме минало и настояще, без особено значение от епоха на сътворяване, по-важното е сблъсъка с момента на откриване, мига на споделяне и постепенното обсебване. На музика и трип, какво друго! Asteroid нахлуха почти на пръсти, без гърмящ фъз, без претенции, само спокоен полъх, просторен като вятър във върховете на безбрежна иглолистна гора в далечния Север. Но не студен, а космически вледеняващ, почти плашещ с допира от върха на безплътните пръсти по струните около слънчевия сплит. Докато Vrani Volosa накараха юмруците да се свият, леда да запука под тежкия им, еретичен поход и да се качат високо в сърцата на един както скромен (количествено, не качествено), така и меродавен приятелски кръг. Същият кръг, който подивя от радост при срещата с Hypocrisy на българска земя и хукна минути след сбогуването с шведите към Лудницата и ърбън пулса на New Model Army. Казах ли ти, че сме широко скроени гъзари? Издишай!

Дишай! Поеми въздух дълбоко, със затворени очи, така дълбоко, че да видиш цветове, да върнеш лентата назад към зелената пролет, да усетиш с езика си вкуса на пробуждането, да чуеш звън на ново начало. Новите, семпли, прости дрехи, които разкриват плътта така, че ти става студено, когато гледаш как ги носят Kula Shaker. Британците съвсем кротко се върнаха, захвърлили феерия и пищност, за да трогнат до болка с оголените песни в Pilgrims Progress. Тъгата, която се лее при смъртта на Питър Пан, буди сладката болка на примирението. Както боли сладко, когато видиш Нея, да се облича във флирт, готова да танцува по нощните улици и да влюби света в себе си. А един творец от онези, големите, поднесе хладното великолепие на Utopia за 300 просветени. Толкова общо вкусиха и шепа пясък с дъх на канела. Издишай!

Дишай! Усети в ноздрите соленият морски бриз, пусни по кожата да препуска топлината на яркото слънце и обърни сетивата си към писъка на свистящото лято. Яхнали зелена комета във виолетово небе, летят Samsara Blues Experiment, а опашка зад тях е дългият трип на дебюта им. Какъв по-подходящ саундтрак от жегата на тежка психеделия? Та нали това е сезонът на стоп към морето и обратно толкова пъти, колкото песни има в плейъра ти. Опънатият палец, изгорелите отвътре десни ръце, акостирането тук или там, прегръдката на приятелите, прегръдката на лятото, топлината на август и отлитащият Джулай, сакралният пулс на Варвара, The Beatles и Слави, китара и чайки. Човече, дай да изпием това, което другите няма да пият! В лятното безвремие Crippled Black Phoenix превръщат нощта под открито небе в полет, а рошавата, позната кратуна, долепена до главицата с черните расти на фона на морето така красиво свирят верните ноти! Пък Бургаското върви със скорост литри/ден. Гориво за тялото. Заредени горивно кацаме във Виена за друг от големите. Garcia Plays Kyuss. Недко plays planet! Това беше толкова важно, дълбоко и определящо, че не може да се разкаже повече от един път. А Alice In Chains бяха първата гръндж банда, която свири в България. Издишай!

Дишай! Есента нахлува с дъх на шума, остатък от летен трип до ноември и пътувания на две колела. Витоша е пребродена десетки пъти, 60 с велосипед е тръпка, Мейдън в дъжда през планината с далечна дестинация е як опит, особено когато в крайната точка те чакат боб и водка. Септември носи още нови емоции, още нови изживявания, още начала. За някои запознаване с условна самостоятелност и сблъскване с институции. За други нови начинания. За трети решения поемат командването и преминават в действия. Или в Барселона. Други се лутат (полу)изгубени. Есента е време за прегрупиране. Време е и за новия албум на Robert Plant. Той е бог и той знае, че простичкото е истинско, знае, че в корените е сокът за короните и не се свени да впие пръсти дълбоко, за да ни погали с фолклор, блус и смирение. Можеш ли да устоиш? А сцените у нас попиха и преляха музиката на Jon Lord, Anathema, Al Di Meola, W.A.S.P. и още много други. Есента е време на събиране на реколтата, която този път е богата. Издишай!

Дишай! Може и с отворени очи. Все пак младата зима тепърва ще се простира около нас, задушавайки в хватката на неизменните равносметки. От тях не можеш да избягаш, защото сам си ги диктуваш. На гърба е тежестта на отминалите сезони. Вътре е болката от несбъднатото, непостигнатото. Но напук на него е и всеки лъч Слънце, всяко докосване с пръсти, всяка нота, вибрирала достатъчно силно в теб; стоят подпират и изправят гръб. Изправени на раменете на мощния Mastermind прелитат и Monster Magnet. И подбират всеки, който им се изпречи на пътя. Нас също, да. Щастливо унищожени и пръснати в космичен рокенрол трип, някъде из снеговете на приказния град. Bitte, ein Gluhwein! Постите свършиха. Издишай...

...сега подай джойнта насам и ела с нас в 2011!