Виждаме класически цветен грид, като при подготовка на телевизионно предаване.

Мъжки глас 1 (нахакано): „Чекай да ти редим, пич(ко)... Пак се объркá и грешно копченце барнá, та този път, викам, да свършим някоя и друга полезност. Да ти обясним какво правиш или по-точно какво те правят теб тук.”

Върху звук от 50-тарски сай-файчок, в общ план виждаме заплашително щъкащи черно-бели сенки.

Мъжки глас 2 (документално): „Тук насреща ти се блещят шепа психо- и социопати с достоен за няколкостотин дисертации общ сбор на мании, комплекси, склонности към регулярна интоксикация, девиации, изпадания в агресивни, неадекватни или все по-зачестилите доста подозрителни състояния. Дори е налице и страшната вероятност насреща да си се блещиш самият/ самата Ти.”

Камерата се завърта към close-up на грамофон, въртящата се плоча е в психеделично лила; върху нездрав бийт по нея лудо денси шарена тълпа човечета – метъли, бийт-тарикати, хипари, техно-маниаци, наци-фолк пуритани, груувъри и вайбърки, пънкари, ню-ейдж и джаз-енциклопедисти; всички до един са вдигнали и мятат ръце със зле прикрит афинитет към кючека.

Мъжки глас 2 (преиграва чак): „До един продали душата си за музика, те няма да спрат, докато не натрапят безпрекословно, веднъж и завинаги, своя Вкус. Дали с крещяща възхвала или зла захранка в реално време, обектът на съответното действие със сигурност ще бъде оценен фенски. Дори това да им струва противоречия, неизглаждани с години.”

Човечетата на плочата заформят тупаник помежду си, един сноубордист с тарамбука и пиърсинг е запукал нещо динамично за надъхване. В мелето хубаво момиченце в традиционно японско кимоно и едър индианоподобен напушен консерватив от Овча купел късат ушите на прелитащ мастит разбирач и ги поднасят към камерата с невинни личица.

Мъжки глас 1 и 2 (хорово): „Защото по едно време им писна от все по-големите разбирачи, за сметка на просто слушащите и чуващите. И биха се радвали ти да си от вторите, тъй като свободата на избора, както и изпразването, си е твоя шибана отговорност!”

(CUT)

Пренасяме се в опушена кръчма, където белокос бард вдига наздравица с нелошо закръглено копие на самия Дявол, облечен в червен шърт на столичен гранд. Разговарят оживено, драскат по салфетките и щипят сервитьорката по дупето. Първият говори бързо, едва разбираемо, вторият се смее неприлично шумно. От време на време и двамата се оригват шумно в съзвучие. Когато забелязват камерата, се обръщат едновременно към нея и заключават мъдро като в реклама на пенсионен фонд.

Бард: „Защото времето е в нас и ние сме във времето.”

Дявол: „То нас обръща и ние него обръщаме...”

Афтършот: Пустиня, слънце, кактус, дееба. Ленин, но бос, в моряшки тишърт и с къдрава буйна коса с усмивка ти предлага чаша сок от растението.

Ленин: „Заповядай, за полета! Революцията, сега като се замисля, си започна баш оттук...”

P.S. За домашно:

7*. Какво действие извършва авторът чрез горния текст?

А) поздравява с Освобождението;

B) разпилява шепа ключове за няколко евтини ребуса;

C) прави си таш...реклама;

D) еякулира навременно и с вроден психеделичен плам връз лицето на нещо уж страшно?

P.P.S. „Ей затова ни харесват нас момичeтата!”