17 март :: Don't touch that radio
Get Up, Punk!



Back in the summer of 2007. Румбата доста лаконично удари по новия диск на Paradise Lost като ги разкритикува относно застоя и безидейността им. Факт е, обаче, че The Enemy се впи като 'голямо попадение' в плейърите на мнозина. Аз лично ползвах въпросната песен на вълнолома в Бургас, за да сравнявам чии слушалки са по-по-най - моите или на Иван. Бяхме пушили и на тримата с Хосето ни беше добре.

Марто се включва от Поморие с немското трио Colour Haze. Черни ритми, джаз и все така гаражно-психеделичен рок - Colour Haze, remember the name!

Marilyn Manson издаде албум и понамазахме един слой романтика. Концертът в София, обаче, не се получи кой знае колко, както се спомена и в последствие. Но няма значение, Eat Me, Drink Me си остава един от любимите ми албуми за 2007-ма година. Слушайки Радио Тангра, хората се скъсваха да танцуват докато Heart-Shaped Glasses заемаше своето място в класацията Tuborg Top 40.
Erdlicht на Rotor така и не ми хареса толкова, за колкото ме настроиха петте капачки. Все пак седемдесетарският краутрок се вписваше доста хармонично в мини пътешествието ми до Поморие през есенно-зимния период на годината.
Психеделията не спира, а обратното - продължава с още един албум от немския лейбъл Elektrohasch - едноименния дебют на My Sleeping Karma. Та това е една доста лежерна музика, крайно подходяща за път и пушене.


Говорили сме и преди за способността на Вера да избива рибата изневиделица.


Тази година KoRn се отбелязаха два пъти - с един концертен unplugged и с нов студиен албум. За MTV Unplugged-а писах аз и сега като си чета писанията ми се чини, че добре съм успял да пресъздада с думи как стоят нещата.

Много яко се получи, че KoRn са групата, която първа се нареди с две последователни ревюта в сайта. И добре, че безименният албум, за който Иво списа е от познатата висока филмарска класа. Само прочетете ревюто на Hammish-а, в същия психарски дух на албума е - Lewis Carroll среща Stephen King.
Хоп, веднага, пак Иво маркира поредния албум на Ozzy. Бащицата от известно време вече беше обсебил музикалната действителност с хитовите лозунги ала 'Mama, don't cry, I just wanna stay high' от пилотния сингъл I Don't Wanna Stop. Тази песен си я свързвам с връщането от едно каране на бордове тази зима. Но това е една от моите странични истории. Същественото тук е енергията, бликаща от Кръстника, който повечето от нас видяха на живо в София. И хич не е луд тоя дето продава баницата, хич...

Към момента не се сещам за по-подходяща песен за завършек на тази компилация от End Of The Road на Jesu. Тази отнасяща композиция звучи и като начало, и като край - извън времето. Или като голямо 'начало след един голям край'.

Това например, е един начин за възприемането на музикалния сайт Rawk'N'Roll.

Playlist:

1. PARADISE LOST - The Enemy

2. COLOUR HAZE - Aquamaria

3. MARILYN MANSON - They Said That Hell's Not Hot

4. ROTOR - Erdlicht

5. MY SLEEPING KARMA - InTENtion

6. EKSPERIMENTOJ - Broken Infinity

7. KORN - Throw Me Away

8. KoRn - Evolution

9. OZZY OSBOURNE - I Don't Wanna Stop

10. JESU - End Of The Road
коментари [14]
Коментари 200803 5
Включване / Регистрация