<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom">
 <title>Rawk'n'Roll - Reviews</title>
 <link>http://www.rawknroll.net/reviews/</link>
 <id>http://www.rawknroll.net/</id>
 <updated>2012-05-17T15:37:25+02:00</updated>
 <entry>
  <title>Greenleaf / Nest of Vipers</title>
  <summary><![CDATA[Кралят е мъртъв, да живее кралят! И да, и не. Да, защото Dozer ги няма. Не, защото не са се разпаднали официално, в неопределена ваканция са. Но пък какъв наследник имаме само с Greenleaf! Да, шведската рокенрол фурия се завърна преди месец, след петгодишно отсъствие, с най-твърдия си албум.Няма как когато говорим за...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/657</link>
  <published>2012-05-17T15:37:25+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Kadavar / Kadavar</title>
  <summary><![CDATA[В дебютния албум на германците Kadavar има точно толкова ново, колкото и в начина, по който си приготвяте любимите пържени картофи и това как си вървят с предпочитаната бира. Да, удоволствието е същото.Kadavar свирят всичко онова, което четирима младежи в Бирмингам изсвириха преди повече от...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/656</link>
  <published>2012-05-16T17:19:57+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Accept / Stalingrad</title>
  <summary><![CDATA[Accept - това е дума святаза всеки хеви метъл брати майсторите в занаятасъс нов шедьовър ни зоват!Класиците са още живии шутове раздават паки въпреки косите сивикипи енергия във тях!Разцепват мощно хоризонтас фамозно-шеметни свирни,Тевтонците са пак на фронтаи ще ви сгънат кат\&#...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/655</link>
  <published>2012-05-06T11:33:45+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Soundprophet / I Will Meet You There</title>
  <summary><![CDATA[Нека започнем с уговорката, че това не е ревю на албум, а на промоционален EP, който обаче е толкова силен, че всички тук бихме си го купили, ако го имаше в магазините.Винаги ми е доставяло удоволствие да се запознавам с нови и нови български групи, особено когато става дума за откровен ъндърграунд. Такъв е случаят с настоящото...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/654</link>
  <published>2012-04-20T14:36:06+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Stubb / Stubb</title>
  <summary><![CDATA[Stubb са британци, но за огромно наше щастие не свирят брит-поп. Дори не свирят обикновен поп, който е малко по-поносим от брит-попа. Музиката на Stubb е микс от хеви блус и класически хард рок, с точната щипка fuzz. С други думи: всичко онова, за което живеем. Google Translate твърди, че българското значение на...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/653</link>
  <published>2012-04-19T13:53:15+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Odd Crew / A Bottle of Friends DVD</title>
  <summary><![CDATA[Пригответе десетина бири, бутилка приятели и два-три тлъсти джойнта на масата. Може да сте пили цял ден и да си оставите видеото като пик за вечерта. Един адски честен, силен и въздействащ филм. DVD-то не е само концерт, разреден с бекграунд кадри. То разказва историята на четирима приятели, които свирят заедно от десет-годишни и сега, на по двайсет и кусур, са в най-силната и здраво бачкаща метъл банда в България. Не становище. Факт.Концертната част е записана по време на представянето на втория албум на бандата...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/652</link>
  <published>2012-03-28T21:58:01+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Locrian &amp; Mamiffer / Bless Them That Curse You</title>
  <summary><![CDATA[Две от най-добре пазените тайни на тежката музика към днешна дата, Locrian и Mamiffer дори не идват от ъндърграунда – така се случи, че те се оказаха позиционирани между неколцината обитатели на съвсем различни галактики от звук. А под „тежка музика”, конкретно в техния случай, се има предвид идейно-емоционалната й натовареност. Но макар и да споделят идентични или най-малкото близки теми, и едните, и другите вървят по свои траектории. Съюзени, сега те имат една посока, но… Внимание! Пътят им минава под буреносни облаци…Наречени на прокълнатото племе, обитавало земите на Древна Гърция през второто хилядолетие пр. Хр.,...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/651</link>
  <published>2012-03-14T01:57:52+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Van Halen / A Different Kind of Truth</title>
  <summary><![CDATA[Имам, братя, нова темада разнищя днес със вас:Таз велика рок емблемамислите ли, че е в час?Струва ли си да издаватразни врели-некипелии защо ни занимаватс тези ритми отживели?Отговор веднага давам,че албумът е добър,но не става за забавасъс кючеци и цър-пър!Не че искам други мнения,вече убеден съм сами без никакви съмнения -Еди, хора, е голям!Ето го отново тукаи със Дейв Лий Рот е пак,щото Сами сгази лукаи сега е в \&...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/650</link>
  <published>2012-03-07T15:32:37+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Melvins / The Bulls &amp; The Bees</title>
  <summary><![CDATA[EP, произведено от Melvins със сигурност не се припокрива с очакванията за стандартно EP. Особено когато е толкова силно, че започваш да се чудиш защо не са понатрупали още малко идеи и не са го „уголемили” до дългосвирещ албум. Така през 2012 спокойно можеха да станат два. The Bulls &amp;...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/649</link>
  <published>2012-03-06T20:25:51+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Opeth / Heritage</title>
  <summary><![CDATA[Opeth отдавна преминаха критичния брой фенове и с продажбите повлякоха  етикета „комерс”, който върви с всяка група в жанра, дръзнала да докопа четирицифрен брой слушатели. Heritage обаче кара човек сериозно да се запита какво ще рече в случая „жанра” и колко точно се вълнуват Å...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/648</link>
  <published>2012-02-29T14:55:06+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Biohazard / Reborn In Defiance</title>
  <summary><![CDATA[Загледан в домашните си пантофи, отпивам глътка от родно вино, чиито гроздови сокове идват нейде от Тракийската низина. Хардкор атмосфера - нула, макар от колоните да пращи назобен лай: „You think you know me…fuck you…” Позвънява се на вратата. Отварям. Кой да видя – касиерката на входa...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/647</link>
  <published>2012-02-17T14:57:15+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Corrosion Of Conformity / Corrosion Of Conformity</title>
  <summary><![CDATA[Между растящото множество реюниън албуми, стои, почти нажежен от южняшкото слънце и натежал като олово след десетки литри бърбън и новият Corrosion Of Conformity. Той е хвърлил насмешливо презрителен поглед върху социалното израждане. Не че трябва да е изненада, но той е и най-странният от всички. Не само сгазващият кросоувър от слъдж, пънк и стоунър опива с внушението за живот на един дъх, а има и още нещо – песните са изпяти с точен адресат до свободните духом. До различните, неразбраните, търсещите промяна. Първото, най-очевидното е, че албумът е едноименен. А тук е заложен ясен смисъл. Американците са се отличавали с екзотичност преди тридесет години – в първите им стъпки. Преди двадесет, при все огромното разнообразие от мощни рок и метъл вълни – още повече. Отличават се и сега. С член на бандата по-малко, при това любимеца...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/646</link>
  <published>2012-02-09T23:43:01+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>XII Boar / Split Tongue, Cloven Hoof</title>
  <summary><![CDATA[Навън е толкова зимно, че не можеш да си представиш какво е да е лято. Кеф! И от най-дълбоките преспи изплува ЕР-то на англичаните XII Boar. Англичани? Звукът е като изпълзял от спарен бар в южните щати, в който тираджиите отсядат за по десетина бири и освежаващ кютек преди да седнат в кабината и да яхнат магистралата....]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/645</link>
  <published>2012-02-06T12:39:17+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Behold! The Monolith / Defender, Redeemist</title>
  <summary><![CDATA[Интересна банда са калифорнийците Behold! The Monolith. Едноименният им дебют от 2009 трябваше да бъде по-голям в чисто комерсиален аспект. Заслужаваше много повече от скромното внимание, което получи, дори само защото се оказа в позицията на единствен поносим спътник в онази прелестна част на деня, когато главата ти тежи с няколко бонус-килограма, слюнчените жлези спират да функционират, подпухналите полуотворени очи „съзерцават” поредния догарящ фас, а нещо твърде досадно в гръдния ти кош скърца при абсолютно всяко вдишване....]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/644</link>
  <published>2012-01-31T20:10:08+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Omega Massif / Karpatia</title>
  <summary><![CDATA[Сигурно всеки един от вас поне веднъж е чувал в коментар на футболна среща между немски отбор и противник от друга държава израза „добре смазаната немска машина“. Спортните коментатори особено много обичат да го използват за играта на Байерн Мюнхен, не знам защо. Та, това „определение“ важи с пълна сила за...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/643</link>
  <published>2012-01-25T12:57:40+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Mastodon / The Hunter</title>
  <summary><![CDATA[Mastodon не са от групите, на които им е нужно представяне. За своята 12-годишна история, момчетата от Атланта са се доказали на света като една от най-техничните и луди банди от новата вълна на хеви метъла. The Hunter се казва петият им студиен албум, а аз го виждам и чувам така:На първо време да предупредим незапознатият читател, че ако е слушал старите неща на...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/642</link>
  <published>2012-01-23T21:09:22+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>1000mods / Super Van Vacation</title>
  <summary><![CDATA[В един момент попрестанахме да чуваме банди, които да удрят с тежък и бавен саунд, с мощен и подмолен фъз и настръхнал звук от колоните. Не, че няма, но психеделията настъпи по-сериозно в ъндърграунд сцената. И се усетих, че все по-често си пускам старите дискове на Acrimony, Josiah, Blind...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/641</link>
  <published>2012-01-15T19:56:36+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Tom Waits / Bad As Me</title>
  <summary><![CDATA[Неделя следобед. Студ и вятър. Самота. Една дълга и мъчителна седмица, изпълнена с провали и разочарования. Леко битово пиянство в събота вечер с добро вино, ала не особено приятна компания — както се оказва, по-лошата комбинация. Напиването с лошо вино в добра компания оставя гаден вкус само в устата, а обратното — в главата. В конспект това беше четвъртата седмица от десетия месец на лето господне двеилядоинамсинайсто за моя милост. А при мисълта за седмицата, която започва от утре, ми става по-гадно даже от спомена за изминалата.В една алтернативна реалност обаче…Неделя следобед. Последните слънчеви лъчи пронизват кристалния леден въздух и са толкова силни, че стената ми става като парно. Нали знаете как в студа въздухът изглежда по-чист? Вятърът е нарисувал с белите облаци безкрайни абстрактни картини и кара листата на дърветата да играят. Усамотение — най-сетне всички домашни се запиляха по своите задачи навън и за първи път от много, много дни имам себе си изцяло на разположение. Отдавна чакам този момент. Мисля да се потупам по рамото, задето преживях още един безкраен отрязък от време в ада, и да се наградя с чаша ром и този път да го изпия в по-добре подбрана компания — тази на близък приятел. От онези, с които темите — макар и невинаги весели — никога не се изчерпват. Срещите с които са редки, но толкова уютни. Които не те съдят. В които вярваш повече, отколкото в себе си. Хората, които са толкова огромни, че са част от личността ти и те определят. Които обичаш много повече от просто приятели, но и много повече от просто любов. Имам съвсем малко такива приятели и един от тях е Том Уейтс.И ето че днес се срещаме отново и, както винаги, е страхотно. Сипваме си от бутилката ром и палим по цигара, въпреки че и двамата отдавна ги отказахме. Днес, обаче, ще направим изключение — ей тъй, за доброто старо време.— Липсваше ми, Том. Много се радвам, че пак сме заедно. Как си, как я караш? Откак замина за Чикаго, не мога да ти хвана края. — Е, знаеш как е, Вес — дрезгавият глас на Том разстила дима от вече втората му цигара. Въпреки че се знаем толкова отдавна, и никога нищо не е ставало, не е ставало и въпрос даже, а и сме вече на възраст, въпреки всичко това гласът му е толкова въздействащ, че неволно потръпвам… Усещам как кръвта нахлува в главата ми. Може би от рома ми стана така горещо. Сигурно ме хвана още от първата глътка — отдавна не съм пила, все няма време, няма и повод, няма и компания... Отивам да отворя прозореца, докато Том разказва: — Тя искаше да замине, не можеше да не я последвам… така или иначе, всички се разпръснахме. Какво стана с теб?— Какво да ти кажа, приятелю, не останаха правилни мъже. Няма вече… — не довършвам изречението, но няма и нужда. Надигам рома, за да не види Том надигащите се в очите ми сълзи. Не искам разговорът да започва така. А може би съм просто превъзбудена от срещата. Том наистина много ми беше залипсвал. Опитах да го видя през...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/640</link>
  <published>2011-12-11T06:01:40+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Florence + The Machine / Ceremonials</title>
  <summary><![CDATA[Florence + The Machine са една от малкото банди, за които емпиричните ми изследвания показват, че допадат на почти всички съществуващи музикални субкултури. След като Lungs заля де що имаше девойчета и рокенролчета, единственото, за което стискахме палци, беше Florence Welch да не се изложи с втория албум. Знаете го оня синдром, при който дебютът е толкова съвършен, че целият музикален път на създалите го се оказва преповтаряне на успешната формула. За всеобщо щастие, в...]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/639</link>
  <published>2011-11-27T03:53:39+02:00</published>
 </entry>
 <entry>
  <title>Dax Riggs / Say Goodnight To The World</title>
  <summary><![CDATA[Денят те е смачкал и те изплюва мазен и сдъвкан в апартамента ти, хапваш набързо, влизаш в стаята – сам, защото тази вечер е такава, и тъкмо мислиш как ще спиш няколко часа, за да отмиеш тинята, когато те залива нова порция вселенска подигравка. Лягаш, спиш доколкото можеш, ставаш сутринта, приготвяш се за деня и понеже не си мекотело и самосъжалението и меланхолията са ти през скъсаните чорапи, стискаш зъби и продължаваш към новия ден. Дали ще е сив, ветровит, хапещо студен или безразлично пъстър, няма значение. Ти си там със себе си, имаш да пребориш следващите няколко часа и да докажеш отново на себе си, че си тук, че дишаш, че те има и майната му, на когото не желае да се съобрази с това....]]></summary>
  <link>http://www.rawknroll.net/review/638</link>
  <published>2011-11-23T10:28:45+02:00</published>
 </entry>
</feed>

