Песните в албума:
1. New Generation2. Ghost
3. Swallow Me (The Real You)
4. Born A Beggar
5. Thick Is the Skin
6. See You Around
7. Mouth of Voodoo
8. One Light
9. I Remember You Two
10. Lamb
11. Down From underground
12. Hittin' a Wall
Един от най-любопитните албуми за 2003 година излезе много тихо, почти незабелязано и без излишни шумове. Новият Skid Row! Девет години след спорния Subuhuman Race.
Допреди 10-15 години, Skid Row бяха една от най-известните американски групи наред с Guns'n'Roses, Metallica и набиращата сила гръндж сцена. Oбикаляха света, правиха големи концерти, а MTV ги въртеше нон стоп. Сега времената са други. В състава има няколко промени. На мястото на емблематичния им фронтмен Sebastian Bach сe присъедява Johny Solinger, а палките са поети от Phil Varone (бивш барабанист на легендарните експериментатори Saigon Kick).
Албумът, признавам си, в началото като го чух влезе в миналогодишния ми топ 5 разочарования. Сега вече съм далече по-снизходителен към него. Представлява типичния за тях рок. Завръщане към стандартите на Slave To The Grind, но уви - далече и от неговата класа. Звукът е оставен по-суров, нешлифован, напомнящ на гаражния рок. По това си и прилича със Subhuman Race. Присъстват няколко чисто радиоориентирани песни (алтернатив, рок и лек пънк полъх - Born A Beggar, See You Around, Ghost,One Light). Китарният дует Snake/Hill e доста пестелив и не показва иначе доказаната си висока класа. Phil Varone също не се развихря. Johny Solinger се справя добре с вокалите. Даже на някои места докарва едно към едно "оригинала" Bach. Oт по-тежките песни бих отличил Swallow Me (The Real To You), Lamb и Down From Underground. Присъства и веселият пънк прочит на класиката им I Remember You (Part 2).
Албум над който не ви трябва да умувате, а да си пиете бирата. Подходящ за купон, почистване, блъскане (на тежести).
Допреди 10-15 години, Skid Row бяха една от най-известните американски групи наред с Guns'n'Roses, Metallica и набиращата сила гръндж сцена. Oбикаляха света, правиха големи концерти, а MTV ги въртеше нон стоп. Сега времената са други. В състава има няколко промени. На мястото на емблематичния им фронтмен Sebastian Bach сe присъедява Johny Solinger, а палките са поети от Phil Varone (бивш барабанист на легендарните експериментатори Saigon Kick).
Албумът, признавам си, в началото като го чух влезе в миналогодишния ми топ 5 разочарования. Сега вече съм далече по-снизходителен към него. Представлява типичния за тях рок. Завръщане към стандартите на Slave To The Grind, но уви - далече и от неговата класа. Звукът е оставен по-суров, нешлифован, напомнящ на гаражния рок. По това си и прилича със Subhuman Race. Присъстват няколко чисто радиоориентирани песни (алтернатив, рок и лек пънк полъх - Born A Beggar, See You Around, Ghost,One Light). Китарният дует Snake/Hill e доста пестелив и не показва иначе доказаната си висока класа. Phil Varone също не се развихря. Johny Solinger се справя добре с вокалите. Даже на някои места докарва едно към едно "оригинала" Bach. Oт по-тежките песни бих отличил Swallow Me (The Real To You), Lamb и Down From Underground. Присъства и веселият пънк прочит на класиката им I Remember You (Part 2).
Албум над който не ви трябва да умувате, а да си пиете бирата. Подходящ за купон, почистване, блъскане (на тежести).
Напомня на: L.A. Guns
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 99 2
Включване / Регистрация