Песните в албума:

1. Alive
2. Ten Seconds
3. Blood and Belief
4. Life and Death 5. Tearing Myself to Pieces
6. Hollow Head
7. Will to Win
8. Regret
9. The Path and the Way 10. Soundtrack to My Life
Blaze
Blood and Belief
Година: 2004
Лейбъл: SPV
Държава: Англия
http://www.planetblaze.com
Доста време се бавих с това ревю, поради няколко причини. Едната беше, че не можех да се наслушам на албума. И все още не мога, защото Blaze & Co. са сътворили един невероятно добър хеви метъл албум, който е много яростен, раздвижен и мощен. Има няколко по-бавни песни, но дори и те стават за куфеене. През останалото време си залят от много агресия и скорост. Албумът е записан в Backstage Studios с легендарния Andy Sneap зад пулта. Blaze съвсем са се отдалечили от по-лекия хеви метъл на Iron Maiden и още повече от хард хевито на Wolfsbane. Както Blaze казва: "Албумът е от 10 песни, МНОГО ХЕВИ метъл". В албумът са участвали Wayne Banks от Sabbath и барабанистът на Pitchshifter Jason Bowld и за може би това усещат влияния на някои модерни групи, но без залитания към ню - добър пример за сравнение са старите Machine Head. Като стилова насоченост развитието е продължило по пътя на една песен от преднишния албум 10th Dimension - Kill and Destroy. Вокалите на Blaze са на адски високо ниво, и той съвсем ясно показва кой е най-добрия вокалист на Iron Maiden.

Сега нещо за всяка песен поoтделно :

Alive - Скорострелна отваряща песен, караща те да куфееш non-stop. За голямата доза агресия допринасят значително вокалите. Със сигурност една от най-скорострелните песни, които Blaze някога е записвла. Текстът нещо като своеобразен бунт. Крайно добър старт на албума. :)

Ten Seconds - След тази песен човек наистина е почувствал атмосферата на албума и напълно е навлязъл в него. Абсолютно грешно впечатление за песента оставя спокойното начало - тук скоростта е още по-големи количества (промишлени), яростта също. Много здраво парче, за което не малка роля имат здравите набивания на китарите и доброто барабанене. Blood and Belief - Едноименният шедьовър. Тук темпото е намалено, концентрирано е върху атмосферата. На моменти бесните китари са отстъпили на самотния глас на Blaze, но въпреки това песента е абсолютно годна за здрав хедбенгинг. Композицията е пропита с не малко тъга, а текстът те кара да си представяш доста неприветлива картина.

Life and Death - Тук мракът и тъгата се сгъстяват значително, но в същото време се усеща много напрежение. За тях допринасят гласът на Blaze, който е изключително емоционален и сравнително мелодичните китари. Текстът е сред най-добрите, много философски и социално ангажиран. Макар бавна и тъжна, не липсват и по-стегнати и твърди пасажи, които допълнително разнообразяват песента.

Tearing Yourself to Pieces - Приятна среднотемпова песньовка, като за начало. Въпреки че не става за куфеене, тя има своите силни страни - тук барабанистът показва, че може да ползва палките добре. Едно от най-добрите неща са превъзходните китарни извивки и разбира се, запомнящия се припев. Вокалите на Blaze звучат на места някак "измъчено".

Hollow Head - Е тук просто нямам думи! Песента е един малък бисер! Мощта на албума започна с нова сила. Още от първата секунда те повлича и след четири минути непрестанно куфеене просто не знаеш къде си. Много разнообразна песен с множество бесни китарни атаки, супер здраво жулене и яко тропане на барабаните. Tемпото варира от средно до доста бързо.Ритъмът е неравноделен. Ако се вслушате, ще забележите,че звукът е леко неполиран. Най-колоритният момент е финалната луда свирня, за която просто не искам да говоря. Това е може би една от най-добрите композиции в албума, още от първото прослушване те кара да си я тананикаш: "The doctor said, I've got a hollow head".

Will to Win - Желанието за победа, хе-хе. Blaze явно го е имал. Поредната песен на много високо ниво (не пак, а отново). Още с началните акорди става ясно, че ще има лека почивка за врата. Песента е доста доста динамична и бърза - има си всичките тежки китари, но вместо към агресия, тя предразполага слушателя към замисляне. Изпарил се е донякъде "купонджийския" дух на Hollow Head, но въпреки това песента е добра.

Regret - Първата "псевдо-балада" в албума. Ето, тук е почивката. Започва с красиво китарно интро звучащо доста замечтано, което продължава в една доста тъжна песен. Рифовете са провлачени, вокалите на Blaze звучат все така мощно, но с доста променено настроение, а най-интензивен от всички е барабанистът. На места темпото постепенно се забързва, но както се очаква не особено много.

The Path and the Way - Ами, тук май няма какво толкова да се говори. Едва ли има съмнение обаче, че песента е добра. Но просто тя е вече в типичния Blaze стил, наложен в предните осем песни. Но ако музиката не прави кой знае какво впечатление, текстът е просто върховен - не искам да се правя на разбирач и за това не коментирам. Прочетете!

Soundtrack of My Life - Завършека на този феноменален албум. Едва ли е случайно местоположението й в него. Тя е най-баладично звучащата и дава на слушателя и музикантите спокойствието, непознато през предишните четиридесет и пет минути. След един толкова напрегнат и яростен албум идва и равносметката. Тук Blaze пее по-емоционално от когато и да е било. В звученето на припева се усеща чувсто за обреченост и може би той е най-енергичната част от песента. По пътя на логиката - китарните мелодии са минорни. Мен лично песента ме кара да се замисля - значи посланието са постигнали целта си.

За заключение мога да кажа, че пичовете от Blaze - а именно - Blaze Bayley, Steve Wray и John Slater - са изпипали Blood and Belief до най-малкия детайл и несъмнено са направили най-добрия албум в дискографията на групата.
Напомня на: Iron Maiden, Wolfsbane, Machine Head
Оценка: 12345
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Повече от всеки друг път той разбираше, че щастието е вътрешно състояние, абсолютно духовно, независимо...
"Цитаделата" - Арчибълд Кронин