Песните в албума:
1. The Sickness2. Code 187
3. Substitute For Pain
4. Rape My Innocence
5. Human Terror From Infected Mind
6. Dorment Inside
7. Bringdafukup
8. Primitive Confrontation
9. Rejected Soul
10. U.V.O.D.
11. Drop Da Bass
12. The Noise Goes On
Ето че след значително забавяне (4 години), новият албум на
българите Suffer H е вече факт. С новото издание групата показва, че все още е сред живите и не само, че мърда ами и раздава ритници. Още по-безкомпромисно!
Изглежда най-накрая Васко, Цветан и Николай са намерили желания стил, в който искат да творят, тъй като музикалната насоченост на Code 187 е същата, както и в предишния албум на групата - Urban Filth. А именно - рязко насечени китарни рифове, изпълнени под съпровод на неравноделни ритми, идващи откъм барабаните. Към дотук получният резултат се добавя още една доза тежест, посредством вокалните линии, които са екстремно сурови, но не мога да ги оприлича на типични дет метъл вокали, тъй като и те са доволно насечени. Много сполучлив ефект е постигнат чрез тяхното често застъпване като така се създава впечатлението за нещо наистина безкомпромисно брутално. Цветан, защото Петър вече е вън от играта и се занимава с музика, нямаща много допирни точки с чистия и неподправен метъл. А бас линията следва стриктно линията на китарите и не бяга встрани.
Като цяло албумът е значително комплексен, че да бъде лесно възприет от едно, две прослушвания. Code 187 изисква по-задълбочено внимание и едва ли първото впечатление от него ще е окончателно. Песните не се отличават с кой знае какво разнообразие, но структурата им е богата и изпъстрена с прецизни детайли. Сравненията със шведите Meshuggah са неизбежни поради факта, че не са много екстремните групи, творящи в такива неравноделни ритми, а Meshuggah са пионерите на това течение. Но докато те заемат по-умерена позиция (според барабаниста им забиват в такт 4/4), то нашите момчета ускоряват до по-високи обороти.
Интерес в албума представлява инструменталът U.V.O.D., който е поместен преди двата бонуса накрая. Тойе дело на китариста Цветан и по негови думи датира отпреди 10 години. Това, с което той се отличава от предходните песни е неговата обогатена музикална структура с разнообразни технични похвати. Това е и моментът, в който барабанистът Николай го хващат лудите и прави чудеса зад ударните. Да не останете с впечатлението обаче, че през останалото време се леят някакви миловидни перкусии. Истината е далеч по-сурова. Барабаните са много професионално изсвирени и технично на голяма висота.Двата бонуса накрая са композициите, които фронтменът Васко направи преди известно време съвместно с персоната DJ Crazy J и представляват сурова смес от ревящи вокали на тежък индъстриъл фон със спорадични електронни шумове. Композициите обаче, като че ли оставят впечатлението за известна доза семплост, която в случая не се проявява в положителната си светлина.
Откъм звук албумът е на добро ниво като единственият по-слаб момент са барабаните. Но това е само при условие, че правим аналог със съвременния звук на албуми, записвани в професионални чужди студия. Бих изтъкнал един недостатък на Code 187 от музикална гледна точка. Това е липсата на хващаща ухото композиция със заразителен припев. В предходния албум такива бяха Existence Complete и Broken Temple, но тук такъв открояващ се момент отсъства.
И сега да си кажа това, което ме мъчи - оформлението на диска. Ясно личащият стремеж към концептуалност не може да заличи лошото впечатление от не дотам професионалната реализация. Нивото на крайния продукт в това отношение не е много по-добро от пиратските дискове, продаващи се под път и над път из нашата китна страна. Откъм артуърк добре, но откъм съдържание, печат и т.н. подробности нещата са далеч от доброто ниво. Но нека не бъдем толкова критични, все пак най-важното е музиката, а тя е достатъчно интересна и качествена. Албумът оставя впечатлението за завършен продукт, както в музикално, така и в цялостно концептуално отношение. Малко са българските групи с такъв усезаем стремеж към професионализъм и с музикални качества, които да го осмислят.
българите Suffer H е вече факт. С новото издание групата показва, че все още е сред живите и не само, че мърда ами и раздава ритници. Още по-безкомпромисно!
Изглежда най-накрая Васко, Цветан и Николай са намерили желания стил, в който искат да творят, тъй като музикалната насоченост на Code 187 е същата, както и в предишния албум на групата - Urban Filth. А именно - рязко насечени китарни рифове, изпълнени под съпровод на неравноделни ритми, идващи откъм барабаните. Към дотук получният резултат се добавя още една доза тежест, посредством вокалните линии, които са екстремно сурови, но не мога да ги оприлича на типични дет метъл вокали, тъй като и те са доволно насечени. Много сполучлив ефект е постигнат чрез тяхното често застъпване като така се създава впечатлението за нещо наистина безкомпромисно брутално. Цветан, защото Петър вече е вън от играта и се занимава с музика, нямаща много допирни точки с чистия и неподправен метъл. А бас линията следва стриктно линията на китарите и не бяга встрани.
Като цяло албумът е значително комплексен, че да бъде лесно възприет от едно, две прослушвания. Code 187 изисква по-задълбочено внимание и едва ли първото впечатление от него ще е окончателно. Песните не се отличават с кой знае какво разнообразие, но структурата им е богата и изпъстрена с прецизни детайли. Сравненията със шведите Meshuggah са неизбежни поради факта, че не са много екстремните групи, творящи в такива неравноделни ритми, а Meshuggah са пионерите на това течение. Но докато те заемат по-умерена позиция (според барабаниста им забиват в такт 4/4), то нашите момчета ускоряват до по-високи обороти.
Интерес в албума представлява инструменталът U.V.O.D., който е поместен преди двата бонуса накрая. Тойе дело на китариста Цветан и по негови думи датира отпреди 10 години. Това, с което той се отличава от предходните песни е неговата обогатена музикална структура с разнообразни технични похвати. Това е и моментът, в който барабанистът Николай го хващат лудите и прави чудеса зад ударните. Да не останете с впечатлението обаче, че през останалото време се леят някакви миловидни перкусии. Истината е далеч по-сурова. Барабаните са много професионално изсвирени и технично на голяма висота.Двата бонуса накрая са композициите, които фронтменът Васко направи преди известно време съвместно с персоната DJ Crazy J и представляват сурова смес от ревящи вокали на тежък индъстриъл фон със спорадични електронни шумове. Композициите обаче, като че ли оставят впечатлението за известна доза семплост, която в случая не се проявява в положителната си светлина.
Откъм звук албумът е на добро ниво като единственият по-слаб момент са барабаните. Но това е само при условие, че правим аналог със съвременния звук на албуми, записвани в професионални чужди студия. Бих изтъкнал един недостатък на Code 187 от музикална гледна точка. Това е липсата на хващаща ухото композиция със заразителен припев. В предходния албум такива бяха Existence Complete и Broken Temple, но тук такъв открояващ се момент отсъства.
И сега да си кажа това, което ме мъчи - оформлението на диска. Ясно личащият стремеж към концептуалност не може да заличи лошото впечатление от не дотам професионалната реализация. Нивото на крайния продукт в това отношение не е много по-добро от пиратските дискове, продаващи се под път и над път из нашата китна страна. Откъм артуърк добре, но откъм съдържание, печат и т.н. подробности нещата са далеч от доброто ниво. Но нека не бъдем толкова критични, все пак най-важното е музиката, а тя е достатъчно интересна и качествена. Албумът оставя впечатлението за завършен продукт, както в музикално, така и в цялостно концептуално отношение. Малко са българските групи с такъв усезаем стремеж към професионализъм и с музикални качества, които да го осмислят.
Напомня на: Meshuggah, Fear Factory
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 93 2
Включване / Регистрация