Песните в албума:
1.Slut Machine2.Supercruel
3.On the Verge
4.Unbroken (Hotel Baby)
5.Radiation Day
6.Monolithic
7.The Right Stuff
8.There's No Way Out of Here
9.Master of Light
10.Too Bad
11.Ultimate Everything
12.CNN War Theme
След тригодишна пауза, Monster Magnet се завърнаха и за радост на всички фенове, новият албум е на ниво! Мелодичен, динамичен, изчистен свеж рок - запомнящи се песни, които повдигат духа на слушателя. Тавата създава впечатление за цялост и завършеност - от началото до самия край, няма да усетите как е минало времето.
По всичко личи, че новият барабанист върши чудесна работа. Може би на него се дължи фактът, че бандата освежи творчеството си. След последния удар от 2001 година, God Says No, много от феновете на групата се разочароваха и изгубиха надежда. На всички беше ясно, че Monster Magnet никога няма да звучат отново така, както в Spine of God. За добро или за зло, това си остава така, но в никакъв случай не може да се отрече факта, че Monolithic Baby! е крачка нагоре.
Албумът отваря Slut Machine - динамично парче с типичното за Monster Magnet звучене. Още с първите няколко крясъка проличава, че мистър Wyndorf е във форма и отново дава най-доброто от себе си. Следва Supercruel, която продължава в същия дух, за да стигнем до On The Verge, където вокалите са по-силно застъпени, а песента като цяло е и по-бавна. Минаваме през Unbroken (Hotel Baby), Radiation Day и едноименната Monolithic, които представляват все така бърз, чист рок и точно, когато може би започвате да си мислите, че всичко започва да става малко еднообразно, следват два кавъра. В The Right Stuff, парче на Robert Calvert и Cpt Lockheed & the Starfighter, вокалите вече са минали през ефект. Другата изненада е There’s No Way Out of Here от първия соло албум на David Gilmour - невероятна акустична балада с втежнени припеви. Master of Light има дръм машина за фон, но това само я прави по-динамична. Следват Too Bad и Ultimate Everything, които също по нищо не отстъпват не предходните - тук навлизаме в сайкъделик частта от албума. За финал имаме CNN War Them, недълъг инструментал с ориенталски мотиви, където Dave пее за кратко на места.
Като цяло, един много добър албум от една група, която пазеше тенденция да не впечатлява особено феновете си. Не и този път! С Monolithic Baby! Dave Wyndorf и компания внесоха доза колорит в еднообразната в днешно време рок сцена. Ако обичате да се забавлявате, не изпускайте последния удар на Monster Magnet. Наздраве!
По всичко личи, че новият барабанист върши чудесна работа. Може би на него се дължи фактът, че бандата освежи творчеството си. След последния удар от 2001 година, God Says No, много от феновете на групата се разочароваха и изгубиха надежда. На всички беше ясно, че Monster Magnet никога няма да звучат отново така, както в Spine of God. За добро или за зло, това си остава така, но в никакъв случай не може да се отрече факта, че Monolithic Baby! е крачка нагоре.
Албумът отваря Slut Machine - динамично парче с типичното за Monster Magnet звучене. Още с първите няколко крясъка проличава, че мистър Wyndorf е във форма и отново дава най-доброто от себе си. Следва Supercruel, която продължава в същия дух, за да стигнем до On The Verge, където вокалите са по-силно застъпени, а песента като цяло е и по-бавна. Минаваме през Unbroken (Hotel Baby), Radiation Day и едноименната Monolithic, които представляват все така бърз, чист рок и точно, когато може би започвате да си мислите, че всичко започва да става малко еднообразно, следват два кавъра. В The Right Stuff, парче на Robert Calvert и Cpt Lockheed & the Starfighter, вокалите вече са минали през ефект. Другата изненада е There’s No Way Out of Here от първия соло албум на David Gilmour - невероятна акустична балада с втежнени припеви. Master of Light има дръм машина за фон, но това само я прави по-динамична. Следват Too Bad и Ultimate Everything, които също по нищо не отстъпват не предходните - тук навлизаме в сайкъделик частта от албума. За финал имаме CNN War Them, недълъг инструментал с ориенталски мотиви, където Dave пее за кратко на места.
Като цяло, един много добър албум от една група, която пазеше тенденция да не впечатлява особено феновете си. Не и този път! С Monolithic Baby! Dave Wyndorf и компания внесоха доза колорит в еднообразната в днешно време рок сцена. Ако обичате да се забавлявате, не изпускайте последния удар на Monster Magnet. Наздраве!
Напомня на: Nebula, Fu Manchu
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 9 2
Включване / Регистрация