Песните в албума:

1. Dark Chest Of Wonders
2. Wish I Had An Angel
3. Nemo
4. Planet Hell
5. Creek Mary’s Blood
6. The Siren
7. Dead Gardens
8. Romanticide
9. Ghost Love Score
10. Kuolema Tekee Taiteilijan
11. Higher Than Hope
Nightwish
Once
Година: 2004
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Финландия
http://www.nigthwish.com
Със сигурност не само феновете на Nightwish с нетърпение очакваха този албум. За съжаление единствено факта, че Nightwish са една от любимите ми групи ме накара да изслушам албума докрай. От самия сингъл Nemo, който излезе преди издаването на албума, стана ясно че Once няма да повтори успеха на Wishmaster, дори и на Century Child.

Началото Dark Chest Of Wonders е може би сред малкото добри песни тук и създава излюзията, че ни предстои поредното потапяне в типичната за Nightwish атмосфера. Всъщност тази песен най-успешно отразява стила, познат ни досега. За разлика от нея, почти всички останали носят нещо ново, което не е на мястото си и не е наравено по подходящия начин. Wish I Had An Angel има изключително запомнящ се, мелодичен припев - сполучлив дует между Tarja и Marco, досущ приличащ на кавър на ABBA или някоя диско песен от 80-те години.

Имайки предвид ниското ниво на Nemo, нейната провлаченост и това, че е просто едно несполучливо редуване на по-забързани и по-немелодични моменти, тя е подходяща за саундтрак към компютърна игра за славата на Римската империя, но не и за едноименен сингъл. Следва Planet Hell, която успява да повдигне нивото с ударното си начало и едновременното избухване на барабани, клавири и китари, което за съжаление драстично пада със скучната и прекалено дълга Creek Mary's Blood, особено с неразбираемото 36-секундно говорене накрая. Може би отчаян опит за оригиналност, но определено ненужен и дразнещ.

Голяма част от песните имат добро начало, но всички очаквания се разбиват още на десетата секунда с провлаченото пеене на Tarja, което вече дори нe звучи оперно. Dead Gardens е най-тежката песен в целия албум, която, подобно на Romanticide завършва с необичайно тежки рифове, напомнящи дори за Annihilator, но за разлика от нея е по-малко ощетена от странното вдъхновение на Nightwish да превърнат почти всички песни в албума си в разочарования.

И все пак десетминутната епична Ghost Love Score е много добре направена и в нея най-добре се съчетават по-динамичните и по-баладичните моменти. Едно от най-изненадващите неща е баладата на финландски, която много ще се хареса на тези които обичат да не разбират и дума от текста на песента, която слушат, но въпреки това Kuolema Tekee Taiteilijan определено е добра. Сполучливо съчетание между оркестър и силни вокали, е и Higher Than Hope. За съжаление една доста сполучлива песен - White Night Fantasy не е включена в албума, а само в сингъла. Тя е интересна и носи специфично настроение, което много добре се поддържа от необичайното звучене на гласа на Tarja.

Nightwish са бързо развиваща се група и няма съмнение, че в Once има много нови идеи, както и добри моменти, музиката им е значително по-тежка от който и да е предишен албум. Усеща се промяна и започването на един нов етап на развитие на групата,но дали той ще е в добра или лоша посока ще определят феновете. Лично аз с удоволствие бих си пуснала Wishmaster или Oceanborn след мъчителното изслушване на целият Once.
Напомня на: Edenbridge, Within Temptation, Venin Noir
Оценка: 12
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Veni, Vermini, Vomini (дойдох, натрясках се, повърнах)
Тери Пратчет