Песните в албума:
1.Mudman2.Feel The Dirty Grooves
3.Syco Level
4.TKO
5.I Scream
6.Cube
7.U're Makin' Me Hard
8.The Talk
9.Came Frumtha Sun
10.Crime & Punishment
11.Real
12.15 (WAYS)
13.WC OG
Дебютният албум на българите Fyeld от 2003 година предизвика значително раздвижване в модерната родна метъл сцена. Не помня да е излизал такъв качествен албум след пробива на Insmouth от 1998 година. Ето че вече вкарахме две от основните имена на тази сцена в играта, да вземем да отбележим и неприятния факт, че между тези две групи не царят кой знае какви добри взаимоотношения, а и спорадични искри в жежката атмосфера помежду им не липсват. Но да не задълбаваме излишно в жълтата хроника ами да дадем възможност на автора на ревюто да каже две, три думи по същество за въпросния албум.
Като цяло стилът на Fyeld може да се определи като кросоувър метъл с осезаеми ню-метъл влияния. Групата обаче още с първото си дългосвирещо творение, както и с първата си песен от него - Mudman, загатва за собствена идентичност, което е един доста приятен факт. Като казах кросоувър, за да не говоря наизуст ще посоча, че в албума участват доволно гости от други родни групи - вокалистите на Dreadlockz, Кълн, Портокал и O.H. Особено кросоувър е песента Real с Боян от Кълн, в която китаристите Бобз (който е и основен вокалист) и Владо правят като че ли каквото си искат, докато Бобз (вече в ролята си на певец) нарежда, а Боян без да му обръща внимание си излива душата.
Текстовата част на албума е издържана в улично-жаргонен стил с набиващи рими и значителна доза ирония. Със следния цитат мисля да приключа този абзац: "When I fire rhymes at you better wear your bulletproof vest."
За основа на самата музика служат заразяващите рифове, които обаче не са едни и същи през цялата песен, а са достатъчно разнообразни, за да разсейват всяка скука. Оттук нататък започва допълнителното обогаяване на всяка композиция. То идва я от разчупената ритъм секция, я от някоя китарна изцепка или пък от ефирна доза електроника, дело на финландското присъствие в групата - Timo. Тук искам да отбележа, че начина, по който се вписват ненатрапчивите електронни звуци е изключително сполучлив и няма нищо общо с нашумялата тенденциозност, която цари например при Limp Bizkit. И накрaя остават вокалите, които Бобз бълва със заразителна енергия. Крайният резултат е, че всяка от песните притежава високо качество и евентуален хитов потенциал без това да се дължи основно на 5-секунден великолепен припев, въртян на всеки пет секунди.
Звученето постигнато в Стейн студио (защото там е записван албума) е по-скоро добро, отколкото посредствено по стар български обичай. Бих казал, че това е звукът по пътя, който трябва да се извърви, за да можем и ние българите накрая да се хвалим с добре звучащи и трошащи албуми записвани у нас.
Като цяло стилът на Fyeld може да се определи като кросоувър метъл с осезаеми ню-метъл влияния. Групата обаче още с първото си дългосвирещо творение, както и с първата си песен от него - Mudman, загатва за собствена идентичност, което е един доста приятен факт. Като казах кросоувър, за да не говоря наизуст ще посоча, че в албума участват доволно гости от други родни групи - вокалистите на Dreadlockz, Кълн, Портокал и O.H. Особено кросоувър е песента Real с Боян от Кълн, в която китаристите Бобз (който е и основен вокалист) и Владо правят като че ли каквото си искат, докато Бобз (вече в ролята си на певец) нарежда, а Боян без да му обръща внимание си излива душата.
Текстовата част на албума е издържана в улично-жаргонен стил с набиващи рими и значителна доза ирония. Със следния цитат мисля да приключа този абзац: "When I fire rhymes at you better wear your bulletproof vest."
За основа на самата музика служат заразяващите рифове, които обаче не са едни и същи през цялата песен, а са достатъчно разнообразни, за да разсейват всяка скука. Оттук нататък започва допълнителното обогаяване на всяка композиция. То идва я от разчупената ритъм секция, я от някоя китарна изцепка или пък от ефирна доза електроника, дело на финландското присъствие в групата - Timo. Тук искам да отбележа, че начина, по който се вписват ненатрапчивите електронни звуци е изключително сполучлив и няма нищо общо с нашумялата тенденциозност, която цари например при Limp Bizkit. И накрaя остават вокалите, които Бобз бълва със заразителна енергия. Крайният резултат е, че всяка от песните притежава високо качество и евентуален хитов потенциал без това да се дължи основно на 5-секунден великолепен припев, въртян на всеки пет секунди.
Звученето постигнато в Стейн студио (защото там е записван албума) е по-скоро добро, отколкото посредствено по стар български обичай. Бих казал, че това е звукът по пътя, който трябва да се извърви, за да можем и ние българите накрая да се хвалим с добре звучащи и трошащи албуми записвани у нас.
Напомня на: Insmouth, Static-X
Оценка: 
коментари [3]
Коментари по албума 78 2
Включване / Регистрация