Песните в албума:

1.All For You
2.Weapon X
3.The Nightmare Factory
4.The One
5.Demon Dance
6.Rage Absolute
7.Both Of Me
8.Bled
9.Dr. Psycho
10.Holding On
11.The Sound Of Horror
Annihilator
All For You
Година: 2004
Лейбъл: Avalon
Държава: Канада
http://www.annihilatormetal.com/
Един дълго и нетърпеливо очакван, поне от мен, албум е вече факт. Новият проект на легендарната траш група Annihilator за съжаление не успя да оправдае голяма част от очакванията на многобройните си фенове и канадците не достигнаха предишния си блясък.

Откривайки с едноименното парче All For You, Annihilator амбициозно заявяват намеренията си да направят силен и открояващ се албум, но за жалост тези намерения започват и свършват тук. Първоначалната песен като цяло е една игра между бас и вокал - характерен елемент за Annihilator, но освен познатото има и някои модерни елементи, които не се вписват много добре в песента. Изненадващо изпъкваща на фона на останалите парчета от албума е Weapon X. Самият Jeff Waters я сравнява с Battery на Metallica и смело заявява, че това е най-бруталната песен, която някога е писал. Според мен това парче може да се конкурира със следващото в албума, а именно The Nightmare Factory. Тук наистина си проличава новият глас на Annihilator-Dave Padden, който измести Joe Comeau преди почти година. Това, разбира се, не помага особено за издигането на и без това ниското ниво на песните. Единственото, което спасява баладата The One е нейният донякъде скромен и прозаичен текст, отклоняващ вниманието от лошото звучене на вокалите и безуспешният опит за мелодия.

Следва поредица от парчета с дразнещо качество като Demon Dance, Dr Psycho и дори недоизкосуреният инструментал The Sound Of Horror, който може би въобще не трябваше да присъства в албума. Мястото, където Jeff най-много се доближава до истинското си Аз, добре познато на феновете на Annihilator, е Rage Absolute. Тя, заедно с Bled и Holding On, са единствените песни, които могат да заслужат по-висока оценка от другите. Един от малкото плюсове на албума е звукът на китарите, който е запазил размазващата си тежест, но липсва онова дразнещо бръмчене, характерно за Waking The Fury.

Определено това не е албум, с качество достойно за Annihilator. Може би повлияно от модерни течения, и нов, крайно неподходящ вокал, се е получило не чак до там добро попълнение в дискографията им, недостойно да застане до върхове като Never Neverland и Set The World On Fire. Моментните проблясъци на Watters са смазани от множеството слаби страни на албума. Тук искам да отбележа, че въпреки всичко обложката на албума е изключително добра и оригинална, но за жалост заблуждава истинския фен за съвсем кратко време.
Напомня на: Metal Church, Forbidden
Оценка: 1
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Всички сме смахнати, а аз, изглежда, освен това съм и пиян.
Дилип Дени ("Цитаделата" - Арчибълд Кронин)