Песните в албума:

1. Coming To You
2. Shine On Us
3. Thinking About You
4. Going Far Away
5. Falling Down
6. Northern Song
7. Father Death Blues
8. Over And Over
9. Owls In The Night

Smokey Mountain River Band
Smokey Mountain River Band
Година: 2024
Лейбъл: Самиздат
Държава: България
http://www.facebook.com/profile.php?id=100043116383255

Smokey Mountain River Band свирят рок, както никой друг не го свири наоколо в момента. Със силен поклон към 60-арската и 70-арската блус и прог сцена, момчетата са най-вече като смисления наследник на грамадните Herman’s Wolf Band. И това е съвсем резонно – лидерът на бандата, клавиристът, певец, понякога и басист Явор Намлиев, е син на клавириста и композитор на Herman’s Wolf Band Христо Намлиев. И с това уточнение нещата си идват на място.

За петте години, откакто са заедно (да, създават групата още като тийнейджъри), Smokey Mountain River Band спорадично удряха в някой клуб, на някой фестивал и ми бягаха по радара. До една вечер в Delta Blues Bar, посветена именно на Herman’s Wolf Band. Оттогава ги следя, доколкото мога, а и те започнаха по-често да излизат пред публика.

Дълбоко нагазили в наследството на банди като The Doors, Janis Joplin и (ранните) Deep Purple, четиримата прокарват този мост между епохите в рока, който свързва музиката от поколението не на бащите, а даже на дядовците им (средната им възраст няма 25), така, както от няколко десетилетия го правят европейски банди като Siena Root, Blues Pills, Graveyard. На концерти Smokey Mountain River Band свирят по някой кавър и на споменатите банди, и на The Beatles, но не оставят неизсвирено авторско парче от 9-те песни от дебюта си. А него го изкараха директно пред публика на 8 ноември в легендарния вече Студентски дом. Заявиха се там, където приключи пътят на Herman’s Wolf Band, където се пуснахме за последно с Духи и момчетата на пътешествие през блус и прог, изсвирени така, както никой друг не ги свиреше тук по тяхно време. Приемственост.

В 9-те песни от дебюта на Smokey Mountain River Band си личат не толкова банди като влияние (освен The Doors и Herman’s Wolf Band), колкото отделни настроения и музиканти, ако щеш. Хамънд звука (не знам дали са записвали с истински инструмент или със синтезатор с такъв ефект) напомня на експлозивните партии на Jon Lord, а свиренето на Явор ме подсети за Keith Emerson. Борис Георгиев е един от най-зашеметяващите китаристи, които съм виждал наоколо в последно време. Стабилен в солата, солиден в мелодиите, той е истинско удоволствие и за гледане, и за слушане. Игривото буги рифче на Going Far Away неусетно ми хвърли асоциации за едни позабравени любимци от Толедо, Охайо – Five Horse Johnson. Грууви блусът, от който преливат повечето песни може да те накара да извадиш старите плочи на големите отпреди 50-60 години, а това идва от музиканти, които още не са завършили университет.

За финал – ако искаш да чуеш едно парче само – пусни си хеви прог/блус епиката Over And Over и го усили. Хубаво се изолирай от света, остави песента да те води. Може да добавиш клише в чаша и да излезеш на балкона с цигара, гледайки отлитащия ден. Ако случайно видиш духовете на Keith Emerson, Jack Bruce, Jon Lord, Jim Morison, Духи на хоризонта, вдигни чашата към тях, пресуши я и си налей още едно голямо блус рок без лед.

Напомня на: Herman’s Wolf Band, The Doors, Siena Root

Оценка: