Песните в албума:
1. The Cashmere Dwarf from Blue Gioul2. Petoskey Dox
3. Humid Nightturquoise Sassafras
4. Palindrom
5. If i was a Ghost
6. War Blotter
7. Linut 1.0466666667
8. Emerald Hummingbird
9. Giurda, Derda and Shamkov
10. My Mom is an Ergot
11. Totopedeto /Trochilidae Spell/
Muddy
Emerald Hummingbirds In Turquoise Sassafras 2.0933333334
Година: 2023
Лейбъл: Black Dolphin
Държава: България
http://muddysofia.bandcamp.com
Emerald Hummingbirds In Turquoise Sassafras 2.0933333334
Година: 2023
Лейбъл: Black Dolphin
Държава: България
http://muddysofia.bandcamp.com
Сещам се за една приятелка уейвърка, художник-сценограф, която с годините нещо изтрещя. Щом захванем с нея разговор, с всяко стартово изречение при довършването на изречението, тя е вече на съвсем друга планета, от другата страна на сингулярността.
Архангел Гавриил ми се яви, за да ми съобщи, че Есента още не си е отишла. Вика ми: „Пророкът ще дойде на Есен, а месеца в календара не го гледай кой е!“ – и прав се оказва пичагата. Точно това носи усещането ми за вечна Есен, докато слушам новия Muddy, а навън си е баш 10 плюс градуса и махмурлиена меланхолия.
Този албум е даже още по-психо от Golden Orb. Някои биха определили: абстрактно downtempo trip hop, а аз бих добавил: dream trip ambient, тотално шизо, стариградски space ambient, изскачат спомени, подсъзнателно море, нещо като реална митология, отколкото митологичен реализъм. Струва ми се, че на един неспасяемо рационален човек няма да му понесе. Тук няма фиксирано битие (нямам идея дали Гого е целял концептуалнонст), няма познати структури, няма припевче, куплетче, гъзарски сола за мацките, нямa ги слъдж дууууууум-ърските излияния, защото не е необходимо всеки нов звук да засенчва стария, а да развива формулата, да добавя нови писти, нови елементи, които сякаш преди не сме ги чували, било защото сме ползвали кофти геймърски скъпарски слушалки или сме отказвали да чуем обективната цялост, защото преди не сме дорасвали за това. Поради това не считам тези композиции за продължение, а за един латентен звук и емоция, които винаги са били част от смелата музика и психология на Muddy. Фактът, че записаха толкова албуми и материал само по време на Ковида доказва, че това не е Фаза А -> Фаза Б -> Фаза В и т.н., а една квантова цялостност и едновременност, само че сега я чуваме много по-завършено, дори и още да отеква онзи тежък концерт преди една декада, когато свириха с Voyvoda.
Има някакво Уилям Бъроуз разбъркване, само че вместо да търси магическото по случаен принцип на cut-off думички, тук са cut-off спомени и подсъзнателна информация, доведени на повърхността и сложени на масата, едва трудно преведени от повърхностния разсъдък. Есента е подходяща за изповеди, вътрешни разговори със спомените, допреди Зимата, когато всички се превърнем в спомен. Долавя се разговор с Боро, но не с гласови честоти, а по - скоро Боро нарежда на Гого какво да свири на gain-less китарката, точно както онзи същия пичага Архангелът е диктувал на Мъдимед, пардон Мохамед, да пише Корана. Чувам Насо Русков пак се оплаква нещо в Преамбюла на тавата, но пък неговият глас дори и да е съпътстван от безмензорен ембиънт дрон, пак ще стана да му танцувам.
Отлично семплиране. Разтегнатият в audio rate бебешки плач с пиратките накрая е много повече олд скул индъстиръл, отколкото правия рокендрол, който някои биха искали наготово. Красиви и неортодоксални китарни акорди, които биха шокирали тясното тунелно съзнание на AC/DC фен. Шимър ривърба в един момент също имаше идея, но се чудя дали нямаше да е по добре с някаква pitch octava ефект, ала това си го решава Творецът. И все пак когато има гигантски стерео lush ривърбове през останалото време винаги се радвам. Запя много приятен и чаровен женски вокал, някъде в началото към третата песен. Ще я помните дори и след Зимата!
Отпускащата лудост като ефект от слушането на новия Muddy не е сляпа хвалба, а напротив – същинско предупреждение! Внимавайте с какво се захващате. Рисковете си ги поемате вие.
Архангел Гавриил ми се яви, за да ми съобщи, че Есента още не си е отишла. Вика ми: „Пророкът ще дойде на Есен, а месеца в календара не го гледай кой е!“ – и прав се оказва пичагата. Точно това носи усещането ми за вечна Есен, докато слушам новия Muddy, а навън си е баш 10 плюс градуса и махмурлиена меланхолия.
Този албум е даже още по-психо от Golden Orb. Някои биха определили: абстрактно downtempo trip hop, а аз бих добавил: dream trip ambient, тотално шизо, стариградски space ambient, изскачат спомени, подсъзнателно море, нещо като реална митология, отколкото митологичен реализъм. Струва ми се, че на един неспасяемо рационален човек няма да му понесе. Тук няма фиксирано битие (нямам идея дали Гого е целял концептуалнонст), няма познати структури, няма припевче, куплетче, гъзарски сола за мацките, нямa ги слъдж дууууууум-ърските излияния, защото не е необходимо всеки нов звук да засенчва стария, а да развива формулата, да добавя нови писти, нови елементи, които сякаш преди не сме ги чували, било защото сме ползвали кофти геймърски скъпарски слушалки или сме отказвали да чуем обективната цялост, защото преди не сме дорасвали за това. Поради това не считам тези композиции за продължение, а за един латентен звук и емоция, които винаги са били част от смелата музика и психология на Muddy. Фактът, че записаха толкова албуми и материал само по време на Ковида доказва, че това не е Фаза А -> Фаза Б -> Фаза В и т.н., а една квантова цялостност и едновременност, само че сега я чуваме много по-завършено, дори и още да отеква онзи тежък концерт преди една декада, когато свириха с Voyvoda.
Има някакво Уилям Бъроуз разбъркване, само че вместо да търси магическото по случаен принцип на cut-off думички, тук са cut-off спомени и подсъзнателна информация, доведени на повърхността и сложени на масата, едва трудно преведени от повърхностния разсъдък. Есента е подходяща за изповеди, вътрешни разговори със спомените, допреди Зимата, когато всички се превърнем в спомен. Долавя се разговор с Боро, но не с гласови честоти, а по - скоро Боро нарежда на Гого какво да свири на gain-less китарката, точно както онзи същия пичага Архангелът е диктувал на Мъдимед, пардон Мохамед, да пише Корана. Чувам Насо Русков пак се оплаква нещо в Преамбюла на тавата, но пък неговият глас дори и да е съпътстван от безмензорен ембиънт дрон, пак ще стана да му танцувам.
Отлично семплиране. Разтегнатият в audio rate бебешки плач с пиратките накрая е много повече олд скул индъстиръл, отколкото правия рокендрол, който някои биха искали наготово. Красиви и неортодоксални китарни акорди, които биха шокирали тясното тунелно съзнание на AC/DC фен. Шимър ривърба в един момент също имаше идея, но се чудя дали нямаше да е по добре с някаква pitch octava ефект, ала това си го решава Творецът. И все пак когато има гигантски стерео lush ривърбове през останалото време винаги се радвам. Запя много приятен и чаровен женски вокал, някъде в началото към третата песен. Ще я помните дори и след Зимата!
Отпускащата лудост като ефект от слушането на новия Muddy не е сляпа хвалба, а напротив – същинско предупреждение! Внимавайте с какво се захващате. Рисковете си ги поемате вие.
Напомня на: Нещо между Coil, Mr. Bungle и Massive Attack
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 746 2
Включване / Регистрация