Песните в албума:

CD 1
1. Children Of The Revolution - Kesha
2. Cosmic Dancer - Nick Cave
3. Jeepster - Joan Jett
4. Scenescof - Devendra Banhart
5. Life's A Gas - Lucinda Williams
6. Solid Gold, Easy Action - Peaches
7. Dawn Storm - Børns
8. Hippy Gumbo - Beth Orton
9. I Love To Boogie - King Khan
10. Beltane Walk - Gaby Moreno
11. Bang A Gong (Get It On) - U2 feat. Elton John
12. Diamond Meadows - John Cameron Mitchell
13. Ballrooms Of Mars - Emily Haines

CD 2
14. Main Man - Father John Misty
15. Rock On - Perry Farrell
16. The Street and Babe Shadow - Elysian Fields
17. The Leopards - Gavin Friday
18. Metal Guru - Nena
19. Teenage Dream - Marc Almond
20. Organ Blues - Helga Davis
21. Planet Queen - Todd Rundgren
22. Great Horse - Jessie Harris
23. Mambo Sun - Sean Lennon and Charlotte Kemp Muhl
24. Pilgrim's Tale - Victoria Williams with Julian Lennon
25. Bang A Gong (Get It On) Reprise - David Johansen
26. She Was Born To Be My Unicorn / Ride A White Swan - Maria McKee
Various Artists
Angelheaded Hipster: The Songs of Marc Bolan & T.Rex
Година: 2020
Лейбъл: BMG
Държава: Великобритания
http://angelheadedhipster.tmstor.es
Би било пресилено да кажа, че музиката на Marc Bolan и T.Rex най-сетне получи закъсняло с десетилетия признание. Поради простата причина, че в началото на 70-те, особено в родната си Англия групата и лидерът ѝ са големи почти колкото The Beatles, Marc Bolan е толкова популярен, че има собствено предаване по телевизия Granada (дом и на най-добрия „Шерлок Холмс”), приятел е с David Bowie и с Ringo Star (автор на фотографията за обложката на The Slider), а синглите на T.Rex маршируват начело на класациите.

И все пак, към втората половина на 70-те групата постепенно е забравена и от бащи на глем рока (целият този glamour, пайети, брокат и гримове, високи токове, бляскави дрехи са инвентарът, с който Marc нахлува на сцена) се превръщат в цветен ек от току що отминала, но вече забравена епоха. И в следващите декади сякаш споменът за пъстрото им шумно буги, глем рок, сайкъделик фолк, харизмата на Bolan, противоречивото присъствие на Mickey Finn и все пак яркия талант и великолепни песни, избледнява като загубена в шума на счупена антена картина от стар телевизор, предаващ фрагменти от миналото. И в жизнения цикъл на моето поколение и тези след нас, са по-скоро апокрифно откритие от архивите.

До тази година, когато стана ясно, че продуцентът Hal Willner е събрал водещи артисти от няколко поколения (и солидно присъствие на млади таланти, непознати за дърти пръдльовци като мен), за да запише поклон към Marc Bolan и неговите T.Rex в два диска и 26 песни. Събра ги, завършиха албума, определиха дата на издаване 4 септември и Hal Willner почина от ковид през април, без да дочака излизането на албума. А 43 години след преждевременната смърт на Bolan, той и бандата бяха почетени с място в Rock’n’Roll Hall Of Fame. Най-сетне, нали?

Дискът отваря Ke$ha с най-очакваното за кавъри по T.Rex парче – Children of the Revolution. Скептикът в мен, точно преди да пусна play на Winamp-a, каза „оф, да бе, да, естествено, че модерна хип-поп пръдла ще скочи на мекото”. Песента започна и ми лепна такъв шамар, че ми писнаха ушите и я пуснах за втори път, неможейки да повярвам колко силен кавър е записала Ke$ha. Парчето звучи с така подхождащата му епика, но с включен брас и пиано и изпято с нахално дрезгава нотка и силен глас – точно както би следвало да се пее изречението “I drive a Rolls-Royce because it’s good for my voice”, последвало от задължително цвъркане и измъркано, изръмжано, изпято и изкрещяно. Жестоко начало!

Следва може би неочакван, а може би и най-очакваният за Nick Cave кавър – космично-драматичната Cosmic Dancer. Красиво пиано, трепетна цигулка, дълбочина и тежест, кавърът е великолепен. И все пак за конкретната песен десет пъти предпочитам версията на Dax Riggs с Agents of Oblivion отпреди 20 години.

Joan Jett прави Jeepster така, както Joan Jett прави кавъри – нахакано и максимално близко до оригинала. Devendra Banhart изненадва с ефирна, замечтана версия на Scenescof, а блуграс/фолк институцията Lucinda Williams влиза с чудесен топъл прочит на Life’s a Gas.

Както при почти всяка колекция с много песни от много артисти, неминуемо и тук има тлака. За да не си разваляш впечатлението от иначе великолепния трибют, спокойно можеш да забравиш, че в него има кавър от Peaches, като просто не го пускаш. Така е и биг бенд версията на Planet Queen от Todd Rundgren, която неприятно напомня на зверския досадник Richard Cheese.

Но веднага можеш да скочиш на едно от двете най-силни и интересни изпълнения – бледият и напълно неизвестен за мен момък, реещ се в блудкавото поле на отнесен инди поп Børns прави толкова красив кавър по Dawn Storm, че следващите няколко песни не ги чух първия път, защото в главата ми още звучеше неговото изпълнение, сякаш пресечна точка между самия Marc Bolan и Jeff Buckley, но с мек и дълбок модерен дрийми поп вкус. Разкош!

Следва серия от къде готини, къде пренебрежими изпълнения, докато стигнем до първото парче от втория диск. Father John Misty е артист, когото бегло съм щрихирал там някъде в съвременното поп кънтри. Само че той прегръща Main Man и я прави изключително негова. Без да размества тектонично структурата на песента, Father John Misty уверено поема вокалната линия и променя акцентите в думите и сричките, подчертава отделни фрази и те кара да му вярваш, че това е възможно най-неговата песен, която може да изпее.

Много от песните в Angelheaded Hipster: The Songs of Marc Bolan & T.Rex звучат съвсем актуално в новите си дрехи, изпълнени от съвременни артисти, в почерков аранжимент и подчертана индивидуалност. Някои са фънки, други са нахално-рокаджийски, трети отнесени. Има електро поп, има суинг нотки, има и оголено минималистични пиеси. Най-хубавото е, че най-силно блестят изпълненията на млади и неизвестни за стари фенове на T.Rex артисти, докато старите кучета си правят старите номера, които отлично знаем (Joan Jett, U2 с Elton John, Perry Farrell). И в никакъв случай това не е нещо лошо. Но отново и отново ще слушам песните на T.Rex, изпяти от Børns, Father John Misty и Ke$ha. Карат ме да (се) чувствам (адски добре).
Напомня на: T.Rex, прокарани през калейдоскоп от рок, соул, фънк, фолк, блус и модерен електро поп
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Което умът разбере, устата не винаги трябва да изрича.
Цар Симеон (филмът "Златният Век")