Песните в албума:

1. You Still Believe in Mirrors
2. Suck Me If You Can't
3. Rivothriller
4. Far Away Stabbing
5. Sands and Grandpa
6. Collapse Without Honor
7. Miracle
8. I Just Want It
9. Improvise to Mesmerize
10. Birds
11. The Dream of Misanthropic Kid
12. Under Deaf Sea
13. 25th Hour
14. Beyond the Point of Hopeland
Muddy
Hopeland
Година: 2020
Лейбъл: Black Dolphin
Държава: България
http://muddysofia.bandcamp.com
След близо 4 години чакане почти бях решил, че албумът на Muddy няма да излезе наистина. Но те ме опровергаха солидно – с над час от това, което очаквахме, но и много, много повече.

Да започнем с първото, което прави впечатление – звукът! Толкова е солиден, пипнат, но и е запазил мръсното и тежко звучене от концертите на Muddy, че става ясно, че Георги Хранов изобщо не си е клатил Muddy-те през тези дълги месеци. Сам казва, че е отнело много време докато напипат точно звученето, което им трябва и да наместят нещата така, че да останат доволни от звука. И успокоява, че вече толкова добре знаят как стават неща, че следващият запис на Muddy вероятно ще излезе още тази есен.

Таймингът. Надали и в най-смелите си мечти пичовете от Muddy са се надявали излизането на Hopeland да съвпадне с края на света. Или поне на този в България. Което се случи в петък, 13 март, 2020. Ако концертът ни на Supersuckers, Daily Noise Club и Tidemachine беше последният лайв в страната, преди да затворят живота, то Hopeland на Muddy излезе в първия ден на социална изолация, паника и страх. И то като убийствено подходящ саундтрак, защото

Музиката в Hopeland е истинският звяр, който има значение. Парчетата преливат от тежкотонажна слъдж и дуум кал, в която врят крясъците на Петко от Daily Noise Club (няма да престана да си бия главата от кеф колко точно си пасна той с Muddy). Рифове и тежки китарни тонове (Георги Хранов и Александър Велчев, когото знаем и от The Flying Detachment) блъскат лепкави шамари, докато гърлото на Петко врещи лирики (уви, невключени в албума, но ще те подсетя за Eyehategod), а над постамента бас/барабани (Виксата и Даката) вият краските си неочаквани инструменти от

Специалните гости. Никой от нас не беше очаквал, нито си е представял в парчета като Suck Me If You Can’t и Improvise to Mesmerize да се лее саксофон. Да, но Петър Момчев се включва адски силно и чисто с инструмента си и придава джаз/прог дъх на Hopeland. Дидо от Obsidian Sea, (някога в Center, Murder of Crows, Upyr) добавя към акустичните китари на Гого в Sands and Grandpa, където чуваме и хармоника от Мартин Петров. На dolphin bass (онази бас китара със странно отсечено тяло) във Far Away Stabbing е Александър Обретенов от D2 и Panican Whyasker. Филип Александров свири на клавири в The Dream of Misanthropic Kid, Тоше от Daily Noise Club удря соло в Collapse Without Honor, дядото на Георги Хранов свири на двоянка в Under Deaf Sea, а Мицата се връща на ксилофон в Suck Me If You Can’t.

Инструменталните импресии между солидните тежки парчета не просто вкарват душа на Hopeland, а го издигат над стандартния слъдж дуум албум, като му придават щипка психеделия, доза неочакваност и допринасят за дълбочината на тези 64 минути кално-психеделичен кошмар на надеждата. А защо е такова

Заглавието? Защото Георги Хранов (китара и основният пулс на Muddy) споделя, че албумът отразява периода, в който се е намирал, докато е мислил тези парчета. А той отлично знае какво е да се изгубиш в мрака, но и да видиш как твои приятели изчезват в него завинаги. И не съжалява, просто го приема като етап от живота си. Затова и Hopeland е и отражение на страшното и грозното, но и намек за светлото. Без да се взима твърде на сериозно. Защото това е рок. Тежък, мачкащ, кален, изненадващ, но все пак рок. А за името на бандата? Погледни внимателно обложката.
Напомня на: Eyehategod, Jane’s Addiction, Crowbar
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: За хубавата вест няма неподходящ момент.
Вик Трентън ("Куджо" - Стивън Кинг)