Песните в албума:

1. Intro
2. Hate Like Me
3. Broken United
4. Guns at Last Dawn (feat. Burton C. Bell and co-written/mixed by Gigantor)
5. Lobotomy
6. One Fire
7. Bottle of Pain
8. 2045
9. Interlude
10. Understand
11. California über alles (Dead Kennedys’ cover)
12. Last Days Under the Sun (feat. Daniel Myer)
13. The Other
Снощи гледах третия епизод на Джон Уик. Докато слушам за пореден път One Fire на Combichrist, постоянно ми изскачат сцени от филма. Тоест, всички моменти, в които Киану Рийвс безстрастно и с методична последователност елиминира всеки, който му се изправи на пътя. Първата половина на албума лесно може да бъде саундтрак на динамичните и ефектни убийства във филма – заредена е с много повече индъстриъл бяс. А втората спокойно може да озвучава нощните кадри на Ню Йорк от въздуха, мокрите улици и неоновите светлини, като напомня повече на Front Line Assembly.

Broken United излезе като сингъл още преди две години и уж намекна на феновете в каква посока Andy LaPlegua ще разгърне предстоящия албум. Тя обаче е по-скоро среднотемпова индъстриъл метъл литургия, отколкото бясното електро-метъл препускане от първите парчета или пространните синтетични пиеси след лиричния мрак на Bottle of Pain (която пък доста напомня за King Dude, например).

В One Fire има специални гости – Burton C. Bell от Fear Factory врещи в техно-истерията Guns At Last Dawn, а Daniel Myer (знаем го от електро пионерите Haujobb и Covenant) вкарва солидно рамо в неоновия трип Last Days Under the Sun (едно от любимите ми парчета тук). Има и кавър по California Über Alles на Dead Kennedys (с дискретна смяна в текста от "your kids will meditate in school" на "your kids will medicate in school"). Абсолютнота нихилистична ярост на Hate Like Me и агресията на Broken United са метъл хитачките в албума и персонални фаворити. Танцувално-декадентската Lobotomy пък напомня на някои от добрите парчета на по-късния Marilyn Manson.

One Fire не е най-силният албум на Combichrist, но и далеч не е най-слабият. Както е модерно сега – not great, not terrible. И все пак дава достатъчно силни парчета, за да стои гордо до предните 8 издания на бандата. Дори и само пасажи като “That is the way we used to hate - Together as one crew against the one crew”, които да крещиш заедно с гърления рев на LaPlegua, оправдават съществуването на албума. А той е много повече от тях.
Напомня на: Ministry, Hocico, Suicide Commando
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Veni, vidi, vici! (Дойдох, видях, победих!)
Цезар след битката при р.Зела (Понт)