Песните в албума:

1. Last Man Standing
2. Believe in the Fight
3. Head of a Pin
4. Batshitcrazy
5. Distortion
6. A Mother's Prayer
7. Welcome to the Garden State
8. Where Few Dare to Walk
9. Out on the Road-Kill
10. Hole in My Soul
Overkill
The Wings of War
Година: 2019
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: САЩ
http://wreckingcrew.com
На дърти години взех да се връщам по-често към времето, когато бичех повече хеви метъл, а и да си кажем честно, когато хеви метълът беше по-чистокръвен, истински и голям. Дали е вдетиняване, дали е досада от префърцунени музикантски експерименти или нуждата от онази наслада, която носи чистата и примитивна енергия на онзи типичен звук, на банди, които живеят метъл? Не ми пука особено. Знам, че когато чуя истински, здрав, честен хеви метъл, за който външният вид и актуалните тенденции са оправдание за модерните пръдльовци, ми става добре. Допива ми се бира. И ми се иска да звънна на някой от старите метъл авери, за да слушаме музика и да пием. Това усещане ме тресе здраво от месец, откакто слушам яко новия албум на Overkill The Wings Of War.

The Wings of War е 19-ият албум на траш ветераните. 19! Това означава, че от дебютния Feel the Fire през 1985 те имат албум на година-две. И вместо да се изчерпат с толкова много издания, сега, на прага на 40-ата си годишнина Overkill издадоха един от най-силните си албуми изобщо. Парчетата са адски силни, надъхващи и са пълни (ама пълни!) с корави китари, неуморен, пришпорен ритъм и с неизменното гърлено ръмжене на Bobby Blitz. Повече хеви метъл и по-малко траш, асоциациите с класическия Accept, старите Rage и Grave Digger са съвсем естествени. И въпреки че вадя три стари немски хеви метъл групи за сравнение, Overkill си остават типично американска банда.

За песни ли да си говорим? Помниш ли кога за пръв път слуша Kill ‘Em All? Или, хайде, нещо по-апокрифно и като за ценители – Temples of Ice на Venom? The Ritual на Testament? Ей такава колекция са сготвили и Overkill – метъл песни, които връхлитат устремено, а припевите им нахално ти влизат в главата и те карат да усилиш. Още! Парчетата в The Wings of War имат същия заряд да ти станат любими и ако имаш късмета да хванеш Overkill на живо - да размяташ коса и юмрук и да си дереш гърлото пиянски, докато ревеш “In the dark, in the light/ One last time, let's get it right/ With a heart as cold as ice/ I believe in the fight” (Believe in the Fight) или “Last man standing, last to fall/ Last to rise and take it all/ Last man in to tighten up the screw/ Get in the mix and fight” от откриващата Last Man Standing. Усещаш ли за какво иде реч? За пичове, които са прехвърлили петдесетака, обаче метълът при тях е до живот и им дреме на вехтите рокерии какво мислиш за тях.

Накратко, братко, ако слушаш хеви метъл и ти се драйфа от всичко епично, пауър, синтезаторно, или с патетични женски вокали, Overkill са твоето спасение. Или поне онзи особен махмурлук, който говори за отлично прекарана нощ.
Напомня на: класическия Accept на спийд, Exodus, метълисти с ластични дънки, дълги коси и бири по улиците
Оценка: 12345
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: И защо наистина истинският мъж трябва да стои у дома, когато може да иде и да изнасили един цял девствен континент?
Рабо Карабекян ("Синята Брада" - Кърт Вонегът)