Песните в албума:

1. To Believe (feat. Moses Sumney)
2. A Caged Bird/Imitations of Life (feat. Roots Manuva)
3. Lessons
4. Wait for Now/Leave The World (feat. Tawiah)
5. The Workers of Art
6. Zero One/This Fantasy (feat. Grey Reverend)
7. A Promise (feat. Heidi Vogel)
The Cinematic Orchestra идваха в България. Не беше много скоро, не беше и много отдавна. Изнесоха хубав и особен концерт. Забраната за пушене на закрито още не беше влязла в сила, но въпреки това в зала „Универсиада“ тогава не се пушеше. Нямаше как да си запалиш една „нормална“ цигара, нито пък и от другите – „ненормалните“, хехе. Имаше едни пичове, които изглеждаха като излезли от родната действителност през 90-те. С кожени якета и широки рамене... Със сигурност не бяха фенове на The Cinematic Orchestra. Гледаха лошо, непрекъснато сновяха из залата и следяха за пушенето. Някой подшушна, че на следващия ден имало баскетболен мач на „Левски“, та заради това била цялата тази „организация“.

Иначе The Cinematic Orchestra на живо разцепват! Който не ги е гледал, може „дистанционно“ да се убеди в това чрез концертния им албум Ma Fleur: Live At The Barbican. При тях на живо има много свирене и малко диджействане.

The Cinematic Orchestra издават нарядко. Толкова нарядко, че дори Tool биха им завидели. To Believe е първи техен нов албум от 12 години насам. Човек направо да се чуди какво са правили през цялото това време, но по-добре така, отколкото да издават безсмислено и на конвейер.

Името на групата подсказва. В звученето им има нещо кинематографично. Неслучайно са записали и няколко саундтрака към филми. Музиката на TCO те кара да си представяш сцени. От своя собствен живот, от живота на другите…

Музика като тази, в To Believe, повече се слуша със сърцето, отколкото с ушите. Джаз елементите, които бяха застъпени в по-ранното творчество на групата, сега са сведени почти до минимум. Може да ги чуеш най-вече в инструментала Lessons. Има и още един инструментал – мега опечаленото The Workers of Art. Останалите парчета са с вокали. Във всяко пее различен певец. Повечето не са „звезди“ и имената им ще бъдат непознати за повечето от вас: Moses Sumney, Roots Manuva, Tawiah, Grey Reverend и Heidi Vogel… Знаех си, че всичките ги знаеш.

To Believe стои по различен начин в дискографията на The Cinematic Orchestra. Вътре има неща, които ги няма в предишните им издания. A Caged Bird/Imitation оf Life има нехарактерен за тях, почти танцувален ритъм. Едноименното парче е по формулата на To Build A Home, което по едно време придружаваше една реклама на банка по родната телевизия. Само пиано и глас. Wait For Now/Leave The World е тъжна и лирична изповед. Ще повярвате на мацката, щом я чуете как пее. Zero One/This Fantasy е модерно нео сайкъделик парче. Има яки клавири и малко напомня на Unkle и късните Blur.

Изобщо… The Cinematic Orchestra са сътворили много интересен и разнообразен албум, който повече се слуша със сърцето и по-малко с ушите…
Напомня на: Archive, Unkle, Zero 7, Hidden Orchestra
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: In the battle between you and the world, bet on the world.
www.despair.com