Песните в албума:

1. Gimme the Keys
2. Spirit of '76
3. Book of Bad Decisions
4. How to Shake Hands
5. In Walks Barbarella
6. Vision Quest
7. Weird Times
8. Emily Dickinson
9. Sonic Counselor
10. A Good Fire
11. Ghoul Wrangler
12. H.B. Is in Control
13. Hot Bottom Feeder
14. Paper & Strife
15. Lorelei
Clutch
Book of Bad Decisions
Година: 2018
Лейбъл: Weathermaker Music
Държава: САЩ
http://www.pro-rock.com
Ебаси, албумът не ми харесва, по-скоро ми е странен. И нямам търпение да свърши, за да го пусна отначало и да видя какво става!

Не съм сигурен, че някога преди ми се е случвало с който и да е албум това усещане още докато съм по средата на първото прослушване. Не е типично фенското насиране от кеф с първия риф, нито е напънатото „ако го слушам повече, ще ми хареса”. Не е и „чувам много неща, трябва повече внимание, за да вникна”, както при албуми на по-авангардни или прогресив банди. Не, Book Of Bad Decisions хем е типичният Clutch, хем и не е точно като другите. И е моят топ албум за 2018.

Това не е най-добрият албум на Clutch. Просто защото повечето са. Мерилендската четворка е на сцена вече близо 30 години, а Book of Bad Decisions е дванайсетият студиен албум на Clutch и е достатъчно грууви, че да влезе на почти танцови тласъци след всяко следващо слушане. Формулата е ясна – футуристично-урбанистични лирики, почти блусарски проповеди и великолепен директен буги рокенрол с няколко фантастични фънк забежки.

За албума бандата за пръв път работи с нешвилския продуцент Vance Powell, като временно изоставя стария си студиен спътник The Machine. Vance е бачкал с кой ли не, от Jack White до LeAnn Rimes и има Грами за работата си по Traveller на Chris Stapleton. Накратко – знае как се вкарва в запис пулса на американската музика, изплувала от блуса и кънтрито. Clutch също са оттам и го могат не по-зле.

Book Of Bad Decisions има както и явни допирни точки с предните два записа Earth Rocker и Psychic Warfare (рецептата за рачен кейк Hot Bottom Feeder или излетялата директно от пиано салона на някой уестърн Vision Quest), така и се обръща към деветдесетарските, по-шумни албуми (ударното начало с Gimme The Keys и политически намигащата How To Shake Hands. Абе, направете Neil Fallon президент, за да изпълни обещанието си “… put Jimi Hendrix on the 20 dollar bill and Bill Hicks on the 5 note”). И, както винаги, вкарва нещо ново, нещо, което те кара да слушаш албума много пъти. Докато излезе следващият.

Фънк! Не, не (само) това е нововъведението. Но го има така парещ и вибриращ в In Walks Barbarella, че сякаш заразява и останалите песни зад обложката. Парчето е истинска фънк експлозия, като ехо от 70-те върху грууви рокенрол от тоя век, с всичкия му брас, бас и ритъм. Груув ли? Ghoul Wrangler, когато най-накрая я чух на слушалки, разхождайки се по Витошка, ме накара да блъскам с пета клетите павета и да отмервам ритъма с глава и длани по бедрата. И, разбира се, епика и мощ, така задължителни в поне едно парче от албум. Посветената на американската поетеса от XIX век Емили Дикинсън е като музикалното продължение на Son of Virginia или The Face. В същата посока люлее тежки бавни мелодии и последното парче Lorelei. А после? Book Of Bad Decisions започва отначало. Единственото лошо решение би било да не си го пуснеш пак. И пак. По-силно.
Напомня на: Америка, гъзарски хот род, каран от зомбито на Елвис Пресли на стероиди, ZZ Top по дънки и тениски, хубава бира със стар приятел
Оценка: 12345
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Бъди смел и чист, безстрашен пред силните и кротък пред слабите!
Сър Найджъл Лоринг ("Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл)