Песните в албума:
1. God Bless2. After You Comes the Flood
3. Breathe
4. Nowhere, Now Here
5. Far and Further
6. Sorrow
7. Parting
8. Meet Us Where the Night Ends
9. Funeral Song
10. Vanishing, Vanishing Maybe
Mono
Nowhere Now Here
Година: 2019
Лейбъл: Pelagic Records
Държава: Япония
http://www.monoofjapan.com
Nowhere Now Here
Година: 2019
Лейбъл: Pelagic Records
Държава: Япония
http://www.monoofjapan.com
20 години и 10 албума в течение на рока, което пазят пълноводно през цялото това време. Това са Mono. А Nowhere Now Here е чисто новият им албум.
Когато си сред артистите, положили релсите, по които ще се движи влакът на цял музикален субжанр, и то такъв, разчитащ на повтаряемостта и схематичността на музиката, рискуваш сам да попаднеш в клопката на композиционна предвидимост. Когато обаче си сред архитектите и познаваш структурата, градиш скелето по-високо и променяш конструктивно формата му по етажите.
Парчетата в Nowhere Now Here са заредени с образност, въздействие и добре премерено и винаги концептуално издържано разнообразие. Така след минималистичното интро избухва стената от тежък китарен звук After You Comes the Flood. Парче, което си представяш как те кара да се пръснеш на органично пюре пред сцената, докато Mono те блъскат с кристално ясен звук. И как карат същата тази звукова тежест да прелее в почти по Akira Yamaoka звучащото напевно Breathe – не песен, а полъх, дъх над нежна импресия и почти фееричен женски глас. Преди албумът да прелее в заглавната си песен и да разпилее съзнанието ти в класически пост-рок инструментал – с щрихирани основи, разгръщащи се в красива аудиопиеса, развихрена в ярки пикове, които отново преливат в меланхоличните китарни мелодии на тялото на композицията. И това са само първите четири парчета в Nowhere Now Here.
Новият Mono не е пионерски албум. Той е албум на пионери. На група, която е сред основните артерии на музика, създавана от специфична порода артисти и насочена към меломани, които вибрибат точно на тези аудио провокации. Както и за всички останали, които биха се пуснали по едночасово инструментално пътешествие, виещо се между върховете на насладата и бездната на отчаянието. Mono лесно могат да бъдат спътник и на градския пейзаж отвъд прозорците на колата, устремена по мокрия от сняг или дъжд асфалт, и на самотна разходка в гората през пролетта, и на вечер в селска къща, обградена от преспи сняг. Самата музика в Nowhere Now Here е толкова живописна, че не само рисува собствени картини, но и допълва света около теб, като му придава дълбочина, тонове и нюанси. Чудесно е, че японците съумяват да ти разкажат тази музика и на живо, да те накарат да я съпреживееш с тях, докато са на сцена. Тези, които бяхме на концерта им в София преди 4 години знаем. А най-хубавото е, че и ти можеш да разбереш на 23 април в Mixtape 5. Разбира се, ако си падаш по музика, която може да те накара да се заслушаш в себе си.
Когато си сред артистите, положили релсите, по които ще се движи влакът на цял музикален субжанр, и то такъв, разчитащ на повтаряемостта и схематичността на музиката, рискуваш сам да попаднеш в клопката на композиционна предвидимост. Когато обаче си сред архитектите и познаваш структурата, градиш скелето по-високо и променяш конструктивно формата му по етажите.
Парчетата в Nowhere Now Here са заредени с образност, въздействие и добре премерено и винаги концептуално издържано разнообразие. Така след минималистичното интро избухва стената от тежък китарен звук After You Comes the Flood. Парче, което си представяш как те кара да се пръснеш на органично пюре пред сцената, докато Mono те блъскат с кристално ясен звук. И как карат същата тази звукова тежест да прелее в почти по Akira Yamaoka звучащото напевно Breathe – не песен, а полъх, дъх над нежна импресия и почти фееричен женски глас. Преди албумът да прелее в заглавната си песен и да разпилее съзнанието ти в класически пост-рок инструментал – с щрихирани основи, разгръщащи се в красива аудиопиеса, развихрена в ярки пикове, които отново преливат в меланхоличните китарни мелодии на тялото на композицията. И това са само първите четири парчета в Nowhere Now Here.
Новият Mono не е пионерски албум. Той е албум на пионери. На група, която е сред основните артерии на музика, създавана от специфична порода артисти и насочена към меломани, които вибрибат точно на тези аудио провокации. Както и за всички останали, които биха се пуснали по едночасово инструментално пътешествие, виещо се между върховете на насладата и бездната на отчаянието. Mono лесно могат да бъдат спътник и на градския пейзаж отвъд прозорците на колата, устремена по мокрия от сняг или дъжд асфалт, и на самотна разходка в гората през пролетта, и на вечер в селска къща, обградена от преспи сняг. Самата музика в Nowhere Now Here е толкова живописна, че не само рисува собствени картини, но и допълва света около теб, като му придава дълбочина, тонове и нюанси. Чудесно е, че японците съумяват да ти разкажат тази музика и на живо, да те накарат да я съпреживееш с тях, докато са на сцена. Тези, които бяхме на концерта им в София преди 4 години знаем. А най-хубавото е, че и ти можеш да разбереш на 23 април в Mixtape 5. Разбира се, ако си падаш по музика, която може да те накара да се заслушаш в себе си.
Напомня на: Pink Floyd, Godspeed You! Black Emperor, Red Sparowes
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 734 2
Включване / Регистрация