Песните в албума:
1.The Invisible Man2.Marbles I
3.Genie
4.Fantastic Place
5.Only Unforgivable Thing
6.Marbles II
7.Ocean Cloud
8.Marbles III
9.The Damage
10.Don`t Hurt Yourself
11.You`re Gone
12.Angelina
13.Drilling Holes
14.Marbles IV
15.Neverland
В началото на 80-те Marillion съживиха намиращия се в криза в края на 70-те прогресив рок - добавиха нови изразни средства в музиката на Genesis - повече красота и ефирност, станаха създатели на новото разклонение в рока - неопрогресива, вдъховиха цяло едно поколение арт-изпълнители.
С оригиналния си вокалист Fish записаха 4 от най-влиятелните албума в историята на рока изобщо. Когато той напусна на всички беше ясно какво значи това и колко много ще липсва гласа му, великолепните му текстове, символа, какъвто беше той за Marillion. Заместникът му Steve Hogarth беше пред непосилна задача - да замести Гласа, да не остане завинаги в сянката на великия си предшественик. Чест правеше на Marillion, че имаха смелост да продължат, да се развиват, да експериментират, да търсят нови хоризонти. Дори с Hogarth бяха записани едни от най-недооценяваните шедьоври на 90-те - Brave и This Strange Engine.
От Anaraknophobia минаха три години. Годините с милионни тиражи са отминали, за да спомогнат групата, феновете можеха да си купят Marbles една година преди официалната му примиера, за да не се стигне до финансови проблеми при излизането му. Marbles може да се бори за отличието "най-амбициозно творение на годината" - 2 диска с почти 100-минутна продължителност, 15 песни, 68 страници бууклет вървящ с диска, прекрасен артуорк, хиляди часове в студиото...
Marbles е стъпка напред в сравнение с предишните marallion.com и Anaraknophobia, но те все повече се отдалечават от стила, направил ги големи. В новия албум все по-голямо присъствие имат клавирите и електрониката, сега звученето е по-близо до групи като Porcpuine Tree, No-Man и техният първообраз Pink Floyd, по-съвременно звучащите Muse и старите Radiohead. В албума има много атмосфера, всяка идея за комерсиалност е загърбена - коя група, чието желание е да се купува от всеки започва със 12 минутна песен? Китарният звук е оставен на малко по-заден план. вокалите на Hogarth са драматични и замечтани, басът на Trewavas е изнесен напред. Първият диск звучи по-флойдски, по-вглъбено, песни като отварящата The Invisible Man и The Only Unforgivable Thing ще удовлетворят изискванията на всеки, който си пада по подобен вид музика.
Вторият диск е малко по-стегнат, мечтателността и разтегливостта са отстъпили място на по-енергичната, светла и жизнерадостна страна на Marbles - тук са набедените за хитове You're Gone, Don't Hurt Yourself и Angelina.
Marbles е един сполучлив и приятен албум, над който е работено страшно много, но през 1988, когато Fish ги напусна може би трябваше да се сложи край на една легендарна група и да се роди една група-наследник, с ново име и с нови идеи.
С оригиналния си вокалист Fish записаха 4 от най-влиятелните албума в историята на рока изобщо. Когато той напусна на всички беше ясно какво значи това и колко много ще липсва гласа му, великолепните му текстове, символа, какъвто беше той за Marillion. Заместникът му Steve Hogarth беше пред непосилна задача - да замести Гласа, да не остане завинаги в сянката на великия си предшественик. Чест правеше на Marillion, че имаха смелост да продължат, да се развиват, да експериментират, да търсят нови хоризонти. Дори с Hogarth бяха записани едни от най-недооценяваните шедьоври на 90-те - Brave и This Strange Engine.
От Anaraknophobia минаха три години. Годините с милионни тиражи са отминали, за да спомогнат групата, феновете можеха да си купят Marbles една година преди официалната му примиера, за да не се стигне до финансови проблеми при излизането му. Marbles може да се бори за отличието "най-амбициозно творение на годината" - 2 диска с почти 100-минутна продължителност, 15 песни, 68 страници бууклет вървящ с диска, прекрасен артуорк, хиляди часове в студиото...
Marbles е стъпка напред в сравнение с предишните marallion.com и Anaraknophobia, но те все повече се отдалечават от стила, направил ги големи. В новия албум все по-голямо присъствие имат клавирите и електрониката, сега звученето е по-близо до групи като Porcpuine Tree, No-Man и техният първообраз Pink Floyd, по-съвременно звучащите Muse и старите Radiohead. В албума има много атмосфера, всяка идея за комерсиалност е загърбена - коя група, чието желание е да се купува от всеки започва със 12 минутна песен? Китарният звук е оставен на малко по-заден план. вокалите на Hogarth са драматични и замечтани, басът на Trewavas е изнесен напред. Първият диск звучи по-флойдски, по-вглъбено, песни като отварящата The Invisible Man и The Only Unforgivable Thing ще удовлетворят изискванията на всеки, който си пада по подобен вид музика.
Вторият диск е малко по-стегнат, мечтателността и разтегливостта са отстъпили място на по-енергичната, светла и жизнерадостна страна на Marbles - тук са набедените за хитове You're Gone, Don't Hurt Yourself и Angelina.
Marbles е един сполучлив и приятен албум, над който е работено страшно много, но през 1988, когато Fish ги напусна може би трябваше да се сложи край на една легендарна група и да се роди една група-наследник, с ново име и с нови идеи.
Напомня на: Pink Floyd, Muse, Radiohead, Porcpuine Tree
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 73 2
Включване / Регистрация