Песните в албума:

1. First Light
2. Smoke from Distant Fires
3. Celebration of Decay
4. Echo of Souls
5. Apparition
6. Hiraeth
7. Water Divides the Tide
8. Metanoia
Размишлявали ли сте къде днес щяха да бъдат всеизвестни музиканти като Ringo Starr, Nick Mason, Cliff Williams и Charlie Watts и какво щяхме да знаем за тях, ако преди десетилетия не бяха попаднали на точното място в точното време. Не искам да прозвуча неуважително, но други направиха от имената The Beatles, Pink Floyd, AC/DC и The Rolling Stones музикални феномени, а покрай тях и гореизброените персони се сдобиха с еднопосочен билет към безсмъртието.

В този ред на мисли си представих, че ако Telepathy се бяха появили преди 10-15 години, ако нейде тогава бяха издали Tempest, ситуацията за тях щеше да бъде по-различна. Естествено, англичаните едва ли щяха да изкарат некомерсиален стил като пост-метъла извън ъндърграунда, но със сигурност Tempest щеше да получи по-голямо признание и нямаше да виси в общия кюп на жанра, в равноправно съседство с една камара други заглавия, защото, без пресилване, това е най-добрият инструментален (пост) метъл албум, който в последно време съм слушал. А вероятно и въобще един от най-добрите! А през 2017, когато оригиналността в музиката е толкова често срещано явление, колкото питейната вода в Сахара, тогава говорим за сериозно постижение и нещо, което заслужава не само да привлече, но и да задържи вниманието. Музикалният компас би те насочил към рифове в духа на Pelican, смесени с мелодичната тежест от класическия звук на Paradise Lost и рязката смяна в темпото, която през годините Gojira патентоваха. Иначе има едно парче за цвят с вокали (Echo Of Souls), а музиката проследява историята на пич, който оцелява и се събужда след разрушителна буря. Текстове няма. Така че чуй и сам си довърши историята.
Напомня на: Pelican, Russian Circles, Gojira
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: В света на властта слабостта е грях, единственият грях, който се наказва със смърт!
Морган ("Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек)