Песните в албума:

1. Meet My Maker
2. Right This Wrong
3. A Place Where There’s No More Pain
4. Dead Speak Kindly
5. A New Low
6. World Gone Mad
7. Bag Of Bones
8. Walking Catastrophe
9. Song For The Abused
10. Little Spots Of You
Life Of Agony
A Place Where There’s No More Pain
Година: 2017
Лейбъл: Napalm Records
Държава: САЩ
http://www.lifeofagony.com
Честно, бόли ме кура, че Keith Caputo вече е Mina Caputo. И малко се дразня, че всички интервюта и ревюта на Life Of Agony в последно време акцентират на това. Какво те ебе личната посока на някого, когото нито познаваш, нито той познава теб? Точка.

Важното е друго – Life Of Agony преминаха най-трудния период в кариерата си, Mina пребори личните си кошмари и четиримата видяха причина и намериха A Place Where There’s No More Pain. 12 години след Broken Valley бандата издаде петия си албум. А той е жесток. Жесток!

На първо слушане A Place Where There’s No More Pain може да ти се стори лек и предвидим. Ще ти дам само един съвет – не го слушай, докато миеш чиниите. Времето позволява да си го качиш в телефона, да вземеш бира в ръка (или енергийна напитка, скъпи стрейт-хипстъри), докато крачиш в урбанистичната бг-реалност на 2017, да го надуеш и да го оставиш да попие през ушните ти мембрани. Защото днес, когато го слушах за около 120-и път, набримчен на път за редакцията, си дадох сметка, че ми влиза все едно ушите ми са жадни и са жадни точно за тия песни. Продукцията е супер балансирана, инструментите ти казват каквото имат (а то не е никак малко) ясно и отчетливо, а Mina пее със същата енергия – едновременно емоционално, силно и стегнато. Браво на Mathew Brown, който и да е той – справил се е брилянтно със звученето на албума.

Както и самите Life of Agony, всъщност. Четиримата бяха заявили при последното разпадане на групата, че няма да свирят заедно и да пишат нови песни, защото ставало насила и не звучи естествено. Очевидно, след личните промени при всеки от тях, те са открили в себе си желанието да свирят и да свирят заедно. Така че предложението от Napalm Records им е било добре дошло. Защото имаме честен, здрав и супер зареден алтърнатив метъл запис. Meet My Maker и заглавната песен са типични съвременни рок сингли, парчета направени да се въртят по чартове и радиа. И това се случва. А в тежките и бавни рифажи на Dead Speak Kindly и Right This Wrong никак не е трудно да откриеш старите си любимци наново. Финалната Little Spots of You пък е минорна и супер минималистична емоционална изповед само с няколко тона на пиано и шепота на Mina. Съвсем отделно пък са великолепните A New Low и Bag of Bones. Ако ти е липсвала онази емблематична смяна на ритъма от River Runs Red, обърни внимание на тези парчета. Мачкащите рифове често пускат поводите и оставят песента да хукне в забързано, почти пънкарливо темпо, докато Mina Caputo пее едни от най-хубавите вокални линии и най-хващащи припеви, които е правила от 1993 насам.

И ако все пак си сред мрънкащите за LoA ’93, замисли се – годината е 2017, а не 1993, четиримата са на по 40+ години, не на по 20, а Mina Caputo не е Keith Caputo. Това е. А Life of Agony са отново заедно – същите хора, пораснали, помъдряли, но истински и честни, каквито винаги са били. Такъв е и A Place Where There’s No More Pain.
Напомня на: Prong днес, Jane's Addiction, Quicksand, Rival Schools
Оценка: 1234
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: In theory, there is no difference between theory and practice. But, in practice, there is.
Jan L.A. Van De Snepscheut