Песните в албума:
01. Unicorn Farm02. Empty Temples
03. High Country
04. Mist & Shadow
05. Seriously Mysterious
06. Early Snow
07. The Dreamthieves
08. Buzzards
09. Ghost Eye
10. The Bees of Spring
Прибрах се в понеделник вечер от работа уморен и попремръзнал - декември е все пак. Вечерях вкусно, бавно и с наслада и тръгнах да се отпусна лежерно с филм с ретро атмосфера, бира и джойнт. Но преди това баня. И, както винаги, когато се къпя, реших да си пусна нещо да свири из апартамента. Какво... какво... (ровейки из папките) А, новият The Sword! Седи си тук от септември и чака момента да го чуя. Я да видим - тексаските някогашни прото метъли, днес радиофонични винтидж рокери, са записали акустични версии на 10 от 15-те парчета от миналогодишния High Country. И са го кръстили Low Country. Колко пък да е low? Пуснах.
Докато се обливах с гореща вода и оставях умората да се оттече в канала, минаха първите две песни. Три, ако броим 50-секундното интро Unicorn Farm за отделна песен. Очакванията ми бяха за по-скоро средняшки unplugged. И бих бил прав, ако не бяха посочените по-горе условия... и гласът на John Cronise. Пичът пее така напушено-неебателно, някъде между ранния Ozzy и John Garcia, че вдига промила на музиката на бандата си с една единица по петобалната. На High Country с ритмичното отмерване с дайре и перкусии под кухарките вече това ревю започна да оформя скелето си. Докато измия косата и обръсна (не брадата), албумът беше към края. Последните две парчета слушах по хавлия. И вместо да пусна филм, го завъртях още веднъж. И още нещо.
Ако свириш акустични версии на иначе плъгнати парчета, не откриваш топлата вода (макар, оказва се, да вървят добре с нея). В случая на Low Country имаме десет приятно неангажиращи песни, с хубави рифове по кухите китари, на които им отива да се кипрят с акустични дрешки. Нямат солидна дълбочина или меланхолия, както е с акустичния Black Label Society Hangover Music, Vol. VI или двата Book Of Shadows на Zakk Wylde например. Нито пък е топлият блус на ънплъгнатите Clutch. На The Sword им личи, че са от Тексас по най-приятния начин. Без излишна драма, но не и в кънтри водите, парчетата са мек селски блус. Биха вървяли страхотно, докато хвърляме пържоли на барбекюто на двора на село през лятото и гледаме жарта привечер, докато шляпаме комари по бедрата. Или вечер сам вкъщи, докато отмаряш от делника. А песни като Seriously Mysterious и нехайно епичната Ghost Eye са се получили чудесно. Така че, ако ти се слуша нещо средно между акустичен Lynyrd Skynnyrd, малко по-грамотен Kid Rock или пустинно-врачански блус, пробвай новия The Sword. И читава светла бира.
Докато се обливах с гореща вода и оставях умората да се оттече в канала, минаха първите две песни. Три, ако броим 50-секундното интро Unicorn Farm за отделна песен. Очакванията ми бяха за по-скоро средняшки unplugged. И бих бил прав, ако не бяха посочените по-горе условия... и гласът на John Cronise. Пичът пее така напушено-неебателно, някъде между ранния Ozzy и John Garcia, че вдига промила на музиката на бандата си с една единица по петобалната. На High Country с ритмичното отмерване с дайре и перкусии под кухарките вече това ревю започна да оформя скелето си. Докато измия косата и обръсна (не брадата), албумът беше към края. Последните две парчета слушах по хавлия. И вместо да пусна филм, го завъртях още веднъж. И още нещо.
Ако свириш акустични версии на иначе плъгнати парчета, не откриваш топлата вода (макар, оказва се, да вървят добре с нея). В случая на Low Country имаме десет приятно неангажиращи песни, с хубави рифове по кухите китари, на които им отива да се кипрят с акустични дрешки. Нямат солидна дълбочина или меланхолия, както е с акустичния Black Label Society Hangover Music, Vol. VI или двата Book Of Shadows на Zakk Wylde например. Нито пък е топлият блус на ънплъгнатите Clutch. На The Sword им личи, че са от Тексас по най-приятния начин. Без излишна драма, но не и в кънтри водите, парчетата са мек селски блус. Биха вървяли страхотно, докато хвърляме пържоли на барбекюто на двора на село през лятото и гледаме жарта привечер, докато шляпаме комари по бедрата. Или вечер сам вкъщи, докато отмаряш от делника. А песни като Seriously Mysterious и нехайно епичната Ghost Eye са се получили чудесно. Така че, ако ти се слуша нещо средно между акустичен Lynyrd Skynnyrd, малко по-грамотен Kid Rock или пустинно-врачански блус, пробвай новия The Sword. И читава светла бира.
Напомня на: Kyle Turley без мускулите, акустичен John Garcia, ZZ Top без бради
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 714 2
Включване / Регистрация