Песните в албума:

1. A Greater Call
2. Chevron
3. The Wreck of S.S. Needle
4. Approaching Transition
5. Cygnus
“Невъзможно е да има продължително турне. Няколко концерта и това е. За хора като нас, които са над 30, които имат деца и постоянна работа, няма как да бъдем далече от дома няколко месеца поред.” Това са думи на една от движещите сили в Cult Of LunaJohannes Persson. Очевидно е, че създаването на музиката е хоби, както за Johannes, така и за неговите съратници, но като за хоби Cult Of Luna винаги са се справяли повече от впечатляващо и по-добре от доста невзрачни музиканти, набедени за професионалисти.

Хората обичат да заменят справедливостта с изрази от сорта на „Един ден всичко се връща”, но ние добре знаем, че в повечето случаи нищо не се връща. Ако имаше някаква постоянна справедливост – Cult Of Luna трябваше да бъдат добре обезпечени, а хобито им отдавна да се е превърнало в професия и да мислят само за музиката си и... семейството. Ако имаше справедливост Justin Bieber трябваше да е невзрачен младеж, тероризиран от „лошите батки” в квартала, а Kanye West да рапира с дезодоранта пред огледалото в спалнята, вместо да занимава хората с тъпия си хип-хоп и тъпата си идея да направи рап албум с кавъри само по David Bowie.

Като типични рационални хора от Севера, Cult Of Luna са над нещата. След поредица от силни албуми, високо ценени в ъндърграунда и пост метъл средите, те се втурват към ново предизвикателство – колаборативен албум с пост мацката Julie Christmas, позната на тесните специалисти в стила, както от соловите й неща, така и от участията й в групите Made Out Of Babies и Battle Of Mice.

На хората, които са на „ти” с творчеството на групата - проверката в нета само ще затвърди усещането, че цялата музика е предварително измислена от юнаците от Швеция. Типичните за тях валчести рифове и харш вокали. Периферни, но незаменими космически клавири, които те качват на Аполо 13. Toлкова типично за Cult Of Luna музикално звучене, че няма как да откриеш външна намеса. Готовата музика е изпратена на Julie Christmas и тя добавя своите партии. Мацката минава през всичките променливи настроения на жените. Истерични крясъци, зловещи шепоти, нежност и любов. Пълно разнообразие от настроения – от „Осанна“ до „Разпни го“, което не само на Христос се е случвало. Дамата наистина дава своя дан за крайния резултат, а не просто изпява готовите парчета. Но въпреки това – личния ми фаворит е без нея – парчето Approaching Transition, което ще те прокара през Бурята и ще те спаси.
Напомня на: Neurosis, Isis, Rosetta, Mouth Of The Architect
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: There is no sense in saying anything, unless you have something to say.
Батето