Песните в албума:
1. Fears of the Dead2. This Old Crow
3. The Kraken
4. Fell to the Earth
5. On the Edge
6. Electricity
7. When the Pigs Are Fed
8. Locked outside
Duel
Fears Of The Dead
Година: 2016
Лейбъл: Heavy Psych Sounds
Държава: САЩ
http://www.facebook.com/DUELTEXAS
Fears Of The Dead
Година: 2016
Лейбъл: Heavy Psych Sounds
Държава: САЩ
http://www.facebook.com/DUELTEXAS
Има неща и хора в този живот, на които просто може да се довериш, че винаги ще направят онова, което си свикнал от тях: винаги, когато си получиш сметката от Mtel, ще се псуваш, че си се вързал към тях; винаги, колкото и да ти е неудобно, ще се смееш с английския на Христо Стоичков; винаги, в продължение на поне час, ще слушаш възмутена логорея, ако кажеш на Иво от Яйцето вълшебните думички „Радан“ и „Кънев“; и така нататък, включително винаги, когато си помислиш „Последно пиене и си тръгвам...“, знаеш, че можеш да разчиташ, че няма да стане така.
Същото важи и за италианския лейбъл Heavy Psych Sounds: искаш ли добър рокенрол, знаеш, че винаги може да се обърнеш към неговия каталог. В последните години, от персонално хоби със самиздат цел, Heavy Psych Sounds се превърна в дом на групи като Killer Boogie, Karma To Burn, Glitter Wizard, Ape Machine, Farflung и героите на това ревю – Duel от Остин, Тексас. На пръв поглед, името може – както казваше една бивша шефка – „да не рингва бел“, понеже това е първия албум на групата, но нека споменем следното: 2/4 от Duel са Tom Frank (китара) и Shaun Avants (бас): и двамата бивши членове на Scorpion Child. Това грабва вниманието, а? Не само го грабва, но и определено създава очаквания, които обаче дебютът на Duel оправдава на 100%. Още с едноименното отварящо парче на човек почва да му капе мед на душата и пиене в чашата: класически рокенрол, с як риф и запомнящ се припев, Fears Of The Dead сетва настроението за целия албум. Музиката в осемте песни не е сложна, ритъмът от първата до последната не се променя, вокалите не блестят с някакви нечувани изпълнения, и въпреки това парчетата няма как да не те изкефят! Просто защото звучат все едно Clutch или Orange Goblin са се засекли на погребението на Lemmy с Thin Lizzy или Ten Years After и са решили вместо да се напъват да реват със сълзи, да вземат да посвирят в негова памет, пък – каквото се получи. Както казах, получил се е албум, който не блести с нещо иновативно, с нещо, което човек не е чувал или няма да чуе през живота си, но пък имайки предвид навъдилите се през последните години милиарди банди, свирещи със спорен успех подобен седемдесетарски рокенрол, Fears Of The Dead е направо брилянтен!
Оттук нататък всичко е във ваши ръце. Може да решите, че в последно време ви е писнало от подобна музика, но тогава само ще се лишите от албум, който действа като нурофен срещу кофти настроение, липса на парти и нежелание за пиене. Ако решите, че страдате от последните три или просто ви се слуша хубав, праволинеен рокенрол, тогава грабвайте Fears Of The Dead с лявата и наливайте с дясната!
Същото важи и за италианския лейбъл Heavy Psych Sounds: искаш ли добър рокенрол, знаеш, че винаги може да се обърнеш към неговия каталог. В последните години, от персонално хоби със самиздат цел, Heavy Psych Sounds се превърна в дом на групи като Killer Boogie, Karma To Burn, Glitter Wizard, Ape Machine, Farflung и героите на това ревю – Duel от Остин, Тексас. На пръв поглед, името може – както казваше една бивша шефка – „да не рингва бел“, понеже това е първия албум на групата, но нека споменем следното: 2/4 от Duel са Tom Frank (китара) и Shaun Avants (бас): и двамата бивши членове на Scorpion Child. Това грабва вниманието, а? Не само го грабва, но и определено създава очаквания, които обаче дебютът на Duel оправдава на 100%. Още с едноименното отварящо парче на човек почва да му капе мед на душата и пиене в чашата: класически рокенрол, с як риф и запомнящ се припев, Fears Of The Dead сетва настроението за целия албум. Музиката в осемте песни не е сложна, ритъмът от първата до последната не се променя, вокалите не блестят с някакви нечувани изпълнения, и въпреки това парчетата няма как да не те изкефят! Просто защото звучат все едно Clutch или Orange Goblin са се засекли на погребението на Lemmy с Thin Lizzy или Ten Years After и са решили вместо да се напъват да реват със сълзи, да вземат да посвирят в негова памет, пък – каквото се получи. Както казах, получил се е албум, който не блести с нещо иновативно, с нещо, което човек не е чувал или няма да чуе през живота си, но пък имайки предвид навъдилите се през последните години милиарди банди, свирещи със спорен успех подобен седемдесетарски рокенрол, Fears Of The Dead е направо брилянтен!
Оттук нататък всичко е във ваши ръце. Може да решите, че в последно време ви е писнало от подобна музика, но тогава само ще се лишите от албум, който действа като нурофен срещу кофти настроение, липса на парти и нежелание за пиене. Ако решите, че страдате от последните три или просто ви се слуша хубав, праволинеен рокенрол, тогава грабвайте Fears Of The Dead с лявата и наливайте с дясната!
Напомня на: Clutch, Thin Lizzy, Orange Goblin, Ten Years After
Оценка:
коментари [0]
Коментари по албума 704 2
Включване / Регистрация