Песните в албума:

1. Train
2. Fire From The Evening Sun
3. Lady Of The Lake
4. Lion's Pit
5. Silver Queen
6. We Sail At Dawn
7. Omniscience
8. Fanboy
9. Luxhaven
10. Blue Dragon
11. Turn In The Sky
12. Corner Girl
Philm
Fire From The Evening Sun
Година: 2014
Лейбъл: UDR
Държава: САЩ
http://www.facebook.com/PHILMOfficial
Philm - групата на Dave Lombardo изнесе концерт в столичния клуб Терминал 1 на 7 март 2015. Това само по себе си едва ли е някакво паметно събитие. Обаче подгряваха родните Brond, на които Rawk-a, доколкото го познавам, доста се кефи. Brond ще издават дебютно EP съвсем скоро, което вече е смесено от Aaron Harris - барабанистът на група Isis. Тук ще пиша за втория и настоящ албум на Philm - Fire From The Evening Sun. "Почвам, йе."*

Албумът е разнообразен, колоритен и едва ли не на ръба на определението 'екзотичен'. Преди всичко, обаче е тежък. Lombardo показа на живо ибаси големите ръки, ибаси свирнята, ибаси аранжиментите. Същото е и в студийния запис, плюс още малко разнообразие с по-шлифован, плътен и балансиран звук, отколкото бе в Терминала. Басистът Pancho Tomaselli е луд. Китаристът Gerry Nestler е още по-луд да свири и да пее всичките тия неща. На всичкото отгоре с течение на албума минава през една цифра китарни ефекти. И хич не му дреме как ще пее - дали ще реве, ще се дере или ще поднася мелодични, дори епични пасажи с чисти вокали. Това важи в голяма степен и за стила му на свирене на китара.

Нека не си кривим душата, албумът е малко натоварващ за слушане - наситен е, пикантен или както ви е по-удобно да го наречете. Затова и долу не пише, че прилича на Ace Of Base. Ще си послужа с клиширано изречение - всяка песен има собствена идентичност и в същото време албумът звучи като едно цяло. Силни думи, да. Нека тогава разгледаме изданието, песен по песен:

Train - барабаните звучат като колелата на ескпресен локомотив на БДЖ по трасето Кулата - Равда.
Fire From The Evening Sun - авангарден траш ню метъл с маааалко System Of A Down привкус.
Lady Of The Lake - едно изперкало бийтче, едни опушени китари и това е. Повтарям - басистът е луд.
Lion's Pit - тук навлизаме в дебрите на стоунър пост рока с леки поп елементи. Тази песен я препоръчвам на читателите, слушателите и основните лица зад идеята на Rawk'n'Roll.
Silver Queen - Малко по-спокойни и замечтани сме.
We Sail At Dawn - Тук сме леко игриви. Вокалистът прави финт с чисто пеене преди да разпори мембраната на микрофона.
Omniscience - Показно за какво могат да се използват барабаните. Много приятна свирня от китариста. При това той успява да присъства постоянно и като вокалист. Доста повече от "присъства".
Fanboy - Двуминутен прогресив-пънк.
Luxhaven - песента оставя лек фънк привкус с доста траш елементи.
Blue Dragon - Dave показва защо, неслучайно, е известен като барабанистът на Slayer.
Turn In The Sky - тази песен носи като атмосфера нещо между студена зима в София и горещо лято по българското Черноморие.
Corner Girl - композицията. Няма Dream Theater, няма Buena Vista Social Club (Dave Lombardo също е с кубински корени). Оправяйте се. (Ванка, по-добре не си пускай тази песен.)

Един от най-добрите музикални музикални журналисти в татковината казва така: "Да ти кажа, мен Slayer с Paul Bostaph ме кефят повече." А и последната песен (бел. ред. предпоследната), която Slayer пуснаха, нарича се Implode (бел. ред. последната се нарича When The Stillness Comes) никак не е лоша. Ясно е, че Slayer ще продължат да съществуват, колят и бесят без Dave (най-малкото те го уволниха), но хубавото е, че и батко Dave се чувства добре с Philm.

* - Цитатът е от песента на GP - Iskash Seks Nali.
Напомня на: Slayer, Nirvana
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Be yourself. Everyone else is already taken.
Oscar Wilde