Песните в албума:

1. Tread Lightly
2. The Motherload
3. High Road
4. Once More ’Round The Sun
5. Chimes at Midnight
6. Alseep in the Deep
7. Feast Your Eyes
8. Aunt Lisa
9. Ember City
10. Halloween
11. Diamond in the Witch House
Mastodon
Once More ’Round The Sun
Година: 2014
Лейбъл: Roadrunner Records
Държава: САЩ
http://www.mastodonrocks.com
Сбогом, Распутин. Сбогом на кървавата планина. Сбогом и на Моби Дик. С Once More ‘Round The Sun Mastodon продължават уверено да следват траекторията зададена от The Hunter. Тоест – концепциите са окончателно захвърлени в кошчето, прог въртележките са все по-малко и по-малко, пиянското ръмжене на Brent Hinds и Troy Sanders – също, а Brann Dailor се превръща във все по-кротък и по-кротък (да не се чете ‘по-слаб’) барабанист. С три думи – звярът е опитомен. Мастодонтите от Атланта вече не попиляват мястото с гръм и трясък. Те вървят сред останките с огромни, уверени крачки.

Откриващата Tread Lightly започва там, където свърши The Sparrow от последния албум. Едно е ясно от началото – рифовете на Mastodon може и да са позагубили слъдж острието си, но Hinds и Kelliher си остават един от най-еклектичните и способни дуети в мейнстрийм метъла днес. В свиренето им могат да се забележат следите както на прогресив титаните Rush и King Crimson, така и тежкия печат, оставен от музиката на Neurosis и (the) Melvins. Интересното при Mastodon винаги е било начинът, по който те умело комбинират различните си музикални влияния, без произлязлата от това амалгама да звучи като претенциозно упражнение по инструментализъм. В каталога им може да се намерят немалък брой лесно запомнящи се и приятелско звучащи песни като Colony of Birchmen и Curl of the Burl. Но също така – редом с лесносмилаемите парчета, присъстват и откровени звукови извращения (в най-добрия смисъл) като Bladecatcher.

В Once More ’Round The Sun Mastodon повече от всякога залагат на приятелската част за сметка на тъмната си страна. Втората песен в албума, The Motherload, е и песента, която е перфектното доказателство за това. В един изключително попи-поп припев Brann Dailor пее: “This time things will work out just fine”. Подобен текст би бил изключително не на място в албуми като Leviathan или Blood Mountain, но тук се вписва повече от идеално. Mastodon се забавлявават. Директна препратка към последното – небрежно приповдигнато звучащата Aunt Lisa, където, за да е пълен купона, към края се включват женски вокали и весело припяват “Hey ho, let's fuckin' go! Let's get up and rock'n'roll”. Спокойно това можеше да бъде и името за самия албум. Щеше да свърши чудесна работа.

Макар укротени и с несъмнено полиран звук, Mastodon все още са на хиляди, хиляди километри от Nickelback. Само едно преслушване на Feast Your Eyes и/или Diamond in the Witch House (с участието на превърналия се в редовен гост Scott Kelly от Neurosis) е повече от достатъчно за да се убеди човек, че групата не е изгладила ръбовете си напълно. Когато Mastodon искат да правят тежка музика, те го правят повече от добре. Друг е въпроса, че с последните си два албума четворката ясно показва, че e тръгнала в различна посока. Останалото, както е добре казано, е въпрос на вкус. Лично аз ще взема да си пусна Leviathan. Или Blood Mountain. Но това съм аз - харесвам Mastodon повече когато трещят, гърмят, викат и млатят с все сила. Което не прави от Once More ’Round the Sun по-малко добър албум.
Напомня на: Neurosis, Thin Lizzy, Baroness, Rush
Оценка: 1234
коментари [4] 
 
 
© 2003 Booze Project :: The real test is the real world!
Батето