Песните в албума:
1. The Bond2. Vision
3. Първом Първом
4. New Day
5. Dreaming Piece
6. Възпело е Пиле
7. Prayer
Три години са изминали от онази вечер в покойния клуб The Box на бул. Стамболийски в София, когато пред входа и по стълбите имаше опашка от хора. Опашка от хора, които бяха дошли да чуят за пръв път на живо втория албум на Smallman. Сега ни дели по-малко от седмица, когато, надявам се във пак в препълнен клуб, ще чуем за пръв път на живо Envision - третия диск на малките човечета.
Написан в село Манастир (виж тук), далеч от електронния и мръсен свят, записът звучи и се преживява сякаш за миг. На места по-учестен, другаде по-спокоен, често възприеман без да имаш дори смелост/нужда да дишаш, за да не заглушаваш малките детайли, които намираш в него. Envision е природа, естествен и непредвидим. И между другото, Smallman са единственият артистичен обект, който успява да ме победи и накара да възприемам български фолклор, в случая удавен в дисторжън, комплексна ритъм секция, прозрачни и почти подсъзнателни синтетични мелодии и прецизните пробиви на гайдата на Цецо. А вокалите и посланията им... те са от друга реалност.
Ако дебютът на Smallman (ревю) беше досег с неозаптена енергия, а наследникът му Labyrinth of Present (ревю) по-укротеното лице на бандата, Envision е конкретен, целенасочен и по-скоро манифест, че тази група може да направи всичко, което пожелае. Неслучайно (за мен) откриващото парче е The Bond (чуй тук). Именно уникалното сработване на всякакво ниво (техническо, концептуално, духовно) между четиримата е виновно за магията на Smallman. Парчето те хваща за ръце и вдига високо, отвъд всичко ежедневно, отвъд всичко реално, за да преживяваш следващите 40 минути (пак и пак). Дисонансите в края на песента те завъртат в кръг, разхвърлят навсякъде сред звука и си готов за Vision, която е пълна с хиляди малки детайли, от cowbell-a, през деликатните синтове, ефектнатите гласове и целия прекрасно контролиран хаос на виденията на Smallman. Първом първом е необходимото забавяне на пулса, което прераства в хипнотичен, напоен с фолклор ритуал. И си готов да изкачиш планината, която New Day рисува със своите пикове и спадове, прикрити мелодии и странно опияняваща тревожност.
Dreaming Piece е моят абсолютен връх в цялото творчество на Smallman, броя минутите докато я чуя на живо. Пеенето на Цецо, мелодиите, които понасят думите му, тежкият и подчиняващ ритъм, абсолютно извисяване. Във Възпело пиле, второто парче на български, музиката съвсем губи очертания и се превръща в пластове импресия, които попиваш като малко дете, което вижда света за пръв път. Така до Prayer, машина на времето, която те потапя като за последно в интензивни китарни и синтезаторни мелодии и ритъм подвластен на нещо отвъд сивата семплота, която ни се натрапва в дните ни. Когато тя приключва най-после си поемаш глътка въздух, преди това не ти е бил нужно. Новият Smallman е живот.
Написан в село Манастир (виж тук), далеч от електронния и мръсен свят, записът звучи и се преживява сякаш за миг. На места по-учестен, другаде по-спокоен, често възприеман без да имаш дори смелост/нужда да дишаш, за да не заглушаваш малките детайли, които намираш в него. Envision е природа, естествен и непредвидим. И между другото, Smallman са единственият артистичен обект, който успява да ме победи и накара да възприемам български фолклор, в случая удавен в дисторжън, комплексна ритъм секция, прозрачни и почти подсъзнателни синтетични мелодии и прецизните пробиви на гайдата на Цецо. А вокалите и посланията им... те са от друга реалност.
Ако дебютът на Smallman (ревю) беше досег с неозаптена енергия, а наследникът му Labyrinth of Present (ревю) по-укротеното лице на бандата, Envision е конкретен, целенасочен и по-скоро манифест, че тази група може да направи всичко, което пожелае. Неслучайно (за мен) откриващото парче е The Bond (чуй тук). Именно уникалното сработване на всякакво ниво (техническо, концептуално, духовно) между четиримата е виновно за магията на Smallman. Парчето те хваща за ръце и вдига високо, отвъд всичко ежедневно, отвъд всичко реално, за да преживяваш следващите 40 минути (пак и пак). Дисонансите в края на песента те завъртат в кръг, разхвърлят навсякъде сред звука и си готов за Vision, която е пълна с хиляди малки детайли, от cowbell-a, през деликатните синтове, ефектнатите гласове и целия прекрасно контролиран хаос на виденията на Smallman. Първом първом е необходимото забавяне на пулса, което прераства в хипнотичен, напоен с фолклор ритуал. И си готов да изкачиш планината, която New Day рисува със своите пикове и спадове, прикрити мелодии и странно опияняваща тревожност.
Dreaming Piece е моят абсолютен връх в цялото творчество на Smallman, броя минутите докато я чуя на живо. Пеенето на Цецо, мелодиите, които понасят думите му, тежкият и подчиняващ ритъм, абсолютно извисяване. Във Възпело пиле, второто парче на български, музиката съвсем губи очертания и се превръща в пластове импресия, които попиваш като малко дете, което вижда света за пръв път. Така до Prayer, машина на времето, която те потапя като за последно в интензивни китарни и синтезаторни мелодии и ритъм подвластен на нещо отвъд сивата семплота, която ни се натрапва в дните ни. Когато тя приключва най-после си поемаш глътка въздух, преди това не ти е бил нужно. Новият Smallman е живот.
Напомня на: мястото, където планината среща морето
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 694 2
Включване / Регистрация