Песните в албума:
1. Wings2. Opale
3. La Nuit Marche Avec Moi
4. Voix Sereines
5. L'Eveil Des Muses
6. Shelter
7. Away
8. Delivrance
Представяте ли си следния диалог между двама метълисти, навлечени в черни одежди и накичени със железни вериги:
- Харесваш ли френските шугейз метъл групи?
- Да, обожавам ги.
Или пък още по-абсурдното нарицателно „блекгейз”. Зад това, което днес се приема като шугейз или блекгейз, стоят онези блек метъли, които решиха да не крадат несесера на мама и да не се се мацат с грим по лицето. Да изглеждат естествено и да комбинират неподправените и сурови китарни циклежи на блека с контрастиращите ембиънт, пост рок и разни други лирични моменти. При някои се получава много яко, при други – не толкова.
Alcest са от сполучливите примери. Бяха такива до предходния си диск Les Voyages de L’ame. В Shelter групата е изхвърлила всички свои метъл примеси. Само чисти вокали, няма рифове. В унисон с тази промяна, лидерът Neige обяснява по интервюта как групата никога не е била блек метъл и тем подобни. Някои могат да приемат Shelter като естественият път на развитие на французите. Според мен – този път е самоцелен, претенциозен и свършващ в задънена улица. Липсва каквато и да е динамика, от първата, до последната минута Shelter върви толкова равно, по-равно и от равното Софийско поле. Изданието опитва да покаже своите създатели по-надраснали, отколкото всъщност са пораснали. Зад излишните и големите претенции - това е един съвсем нормален пост рок албум. Ставащ и толкоз. Нищо повече от това. А Alcest бяха повече от това.
- Харесваш ли френските шугейз метъл групи?
- Да, обожавам ги.
Или пък още по-абсурдното нарицателно „блекгейз”. Зад това, което днес се приема като шугейз или блекгейз, стоят онези блек метъли, които решиха да не крадат несесера на мама и да не се се мацат с грим по лицето. Да изглеждат естествено и да комбинират неподправените и сурови китарни циклежи на блека с контрастиращите ембиънт, пост рок и разни други лирични моменти. При някои се получава много яко, при други – не толкова.
Alcest са от сполучливите примери. Бяха такива до предходния си диск Les Voyages de L’ame. В Shelter групата е изхвърлила всички свои метъл примеси. Само чисти вокали, няма рифове. В унисон с тази промяна, лидерът Neige обяснява по интервюта как групата никога не е била блек метъл и тем подобни. Някои могат да приемат Shelter като естественият път на развитие на французите. Според мен – този път е самоцелен, претенциозен и свършващ в задънена улица. Липсва каквато и да е динамика, от първата, до последната минута Shelter върви толкова равно, по-равно и от равното Софийско поле. Изданието опитва да покаже своите създатели по-надраснали, отколкото всъщност са пораснали. Зад излишните и големите претенции - това е един съвсем нормален пост рок албум. Ставащ и толкоз. Нищо повече от това. А Alcest бяха повече от това.
Напомня на: хипстърите
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 690 2
Включване / Регистрация