Песните в албума:
01. Holy Wood02. The Realest
03. Red Like Fire
04. Oceanside
05. PT Cruiser
06. I Know (You Love Me)
07. Yours for You
08. H8 City
09. Swim
10. Solid Eyes
11. Chimera
O. Children
Apnea
Година: 2012
Лейбъл: Deadly People Recordings
Държава: Великобритания
http://och4lyf.tumblr.com/
Apnea
Година: 2012
Лейбъл: Deadly People Recordings
Държава: Великобритания
http://och4lyf.tumblr.com/
До първия концерт на O.Children в България остават броени часове, в които ви предлагаме ревю на последния им (засега) албум Apnea. След чудовищния дебют от 2010 беше повдигнат дежурния въпрос какво стои пред групата - дали ще зацикли, дали ще надскочи високо вдигнатата летва или шумът покрай тях постепенно ще затихне, докато не останат в историята като поредното "чудо за три дни".
Още при първи слушания, Apnea се набива отличаващото - липсва плътната атмосфера на черни вълни, понасящи през нощния океан; отсъства и дълбочината, албумът стои не така хомогенно и въобще на човек остава с впечатлението, че групата е смесила великолепни песни с нещо-друго, ориентирано към по-масовия слушател.
Истината е, че албумът просто е различен. Движи се някъде по границата между океана и земята, между съня и реалността. „Апнеята“, на която е кръстен, е болестно състояние, при което притокът на въздух спира за над 10 секунди и всъщност точно толкова са нужни, за да се отдаде слушателят на новото дете на лондончани. Първото завъртане нагарча, връща в реалността; при второто кислородът спира; при третото усещаш замайване в главата; четвъртото е допускането на съня в живота; при петото вече не знаеш кое какво е. И така до пълно главозамайване.
Apnea притежава специфична лекота и безтегловност. Както вокалистът Тоби казва: "получи се по-суров", но и по-искрен. Преживявайки тежък период на недоспиване поради сънна апнея и опасност от депортация, той влива всичко това в настоящото издание. След края на записите обаче всичко се нарежда, "все едно по чудо". Именно тази вложена емоционалност дават на албума друга той не трябва да привличе нечие внимание, да докаже нещо или даже да утвърди. Ролята му не е да отпрати слушателя по лунни пътеки, а да го направи съпричастен с изживяванията на музикантите по границата между съня и реалното.
Изданието съдържа великолепни песни като PT Cruiser и Red Like Fire, продължаващи линията на развитие от дебюта. При тях объркване няма – тове същата група, която през 2010 показа, че Joy Division и Depeche Mode могат да съществуват в едно цяло. Същевременно в Oceanside и Yours For You изненадващо, но не и неприятно си прокарват път по-мейнстрийм и инди влияния.
Тук не става въпрос за "трудния втори албум", нито всъщност за каква да е концепция по развитието на групата. O.Children записват с ясна идея, че няма да пълнят стадиони. Те просто са записали прекрасен атмосферен албум, твърде различен от дебюта им и същевременно изключително свързан и допълващ го.
Още при първи слушания, Apnea се набива отличаващото - липсва плътната атмосфера на черни вълни, понасящи през нощния океан; отсъства и дълбочината, албумът стои не така хомогенно и въобще на човек остава с впечатлението, че групата е смесила великолепни песни с нещо-друго, ориентирано към по-масовия слушател.
Истината е, че албумът просто е различен. Движи се някъде по границата между океана и земята, между съня и реалността. „Апнеята“, на която е кръстен, е болестно състояние, при което притокът на въздух спира за над 10 секунди и всъщност точно толкова са нужни, за да се отдаде слушателят на новото дете на лондончани. Първото завъртане нагарча, връща в реалността; при второто кислородът спира; при третото усещаш замайване в главата; четвъртото е допускането на съня в живота; при петото вече не знаеш кое какво е. И така до пълно главозамайване.
Apnea притежава специфична лекота и безтегловност. Както вокалистът Тоби казва: "получи се по-суров", но и по-искрен. Преживявайки тежък период на недоспиване поради сънна апнея и опасност от депортация, той влива всичко това в настоящото издание. След края на записите обаче всичко се нарежда, "все едно по чудо". Именно тази вложена емоционалност дават на албума друга той не трябва да привличе нечие внимание, да докаже нещо или даже да утвърди. Ролята му не е да отпрати слушателя по лунни пътеки, а да го направи съпричастен с изживяванията на музикантите по границата между съня и реалното.
Изданието съдържа великолепни песни като PT Cruiser и Red Like Fire, продължаващи линията на развитие от дебюта. При тях объркване няма – тове същата група, която през 2010 показа, че Joy Division и Depeche Mode могат да съществуват в едно цяло. Същевременно в Oceanside и Yours For You изненадващо, но не и неприятно си прокарват път по-мейнстрийм и инди влияния.
Тук не става въпрос за "трудния втори албум", нито всъщност за каква да е концепция по развитието на групата. O.Children записват с ясна идея, че няма да пълнят стадиони. Те просто са записали прекрасен атмосферен албум, твърде различен от дебюта им и същевременно изключително свързан и допълващ го.
Напомня на: Depeche Mode, Nick Cave & the Bad Seeds, Joy Division
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 675 2
Включване / Регистрация