Песните в албума:
1. Legend2. Nostalgia
3. Dream Odyssey
4. Unseen Harbor
5. A Quiet Place (Together We Go)
Mono
For My Parents
Година: 2012
Лейбъл: Temporary Residence
Държава: Япония
http://www.monoishere.com
For My Parents
Година: 2012
Лейбъл: Temporary Residence
Държава: Япония
http://www.monoishere.com
Една банда е станала голяма, когато я разпознаваш на секундата, или когато всеки албум е коренно различен и отвъд сходства и класификации. Японския пост-рок квартет Mono от доста години насам следва първия сценарий. С пускането на For My Parents се пренасяш на едно познато място, където царува меланхолията, а погледът и мислите водят едиствено към теб самия. Записът не променя животи и не разбива клишета, но задълбава още по-навътре в света на бандата.
For My Parents е по-рафинираното продължение на Hymn to The Immortal Wind. Парчетата са особена комбинация от интровертна и лична музика, но не за сметка на нейната директност и енергия. Mono отново обединяват усилия с музикантите от The Wordless Music Orchestra, които в лайв записа Holy Ground превърнаха пост-рока на бандата в още по-многопластов и почти кинематографичен епос. Новите песни са едва пет и макар три от тях да са над десет минути, те са лишени напълно от неутрални пасажи. Без интерлюдии, с които да се разсейваш или спасяваш от огромния емоционален заряд, от който преливат Mono, сетивата ти нямат секунда спокойствие.
Формулата е ясна - бавно натрупване на детайли. Градация, в чиято основа са тъжни, сякаш извадени от музикални кутии, мелодии. Всичко това, допълено от понякога плаха, друг път плътна оркестрация, която те води до неминуемия пост-рок климакс. Моментът, в който всичко избухва в перфектно балансирана, но контрастна звукова битка между симфоничното и шумното лице на Mono. Когато си чул стотици подобни банди, вероятно всичко това може да те отегчи още преди да си пуснал албума. Но ако не винаги търсиш претенциите на промяната, а просто ти се е приискало да се върнеш назад и да останаш насаме, For My Parents е перфектното място. А и знаеш, вятърът също е характерен, но никога един и същ.
For My Parents е по-рафинираното продължение на Hymn to The Immortal Wind. Парчетата са особена комбинация от интровертна и лична музика, но не за сметка на нейната директност и енергия. Mono отново обединяват усилия с музикантите от The Wordless Music Orchestra, които в лайв записа Holy Ground превърнаха пост-рока на бандата в още по-многопластов и почти кинематографичен епос. Новите песни са едва пет и макар три от тях да са над десет минути, те са лишени напълно от неутрални пасажи. Без интерлюдии, с които да се разсейваш или спасяваш от огромния емоционален заряд, от който преливат Mono, сетивата ти нямат секунда спокойствие.
Формулата е ясна - бавно натрупване на детайли. Градация, в чиято основа са тъжни, сякаш извадени от музикални кутии, мелодии. Всичко това, допълено от понякога плаха, друг път плътна оркестрация, която те води до неминуемия пост-рок климакс. Моментът, в който всичко избухва в перфектно балансирана, но контрастна звукова битка между симфоничното и шумното лице на Mono. Когато си чул стотици подобни банди, вероятно всичко това може да те отегчи още преди да си пуснал албума. Но ако не винаги търсиш претенциите на промяната, а просто ти се е приискало да се върнеш назад и да останаш насаме, For My Parents е перфектното място. А и знаеш, вятърът също е характерен, но никога един и същ.
Напомня на: Godspeed You! Black Emperor, This Will Destroy You, Yndi Halda
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 673 2
Включване / Регистрация