Песните в албума:

01. IV (childhood reveries)
02. V (the king is dead)
03. VI (a forest for every dry river)
04. VII (a landscape for every escapism)
05. VIII (in dubious battle)
Environments
Environments
Година: 2012
Лейбъл: Asiluum Arts
Държава: Румъния
http://www.facebook.com/environments33
Environments е ембиънт проект от Букурещ, който еволюира от еднолично пространство за експерименти до триото Stefan Panea (музика), Para (барабани) и Marius Costache (шум, визуализации, звук). Едноименният им албум от 2012 г. е втори за групата, но в моите представи е по-скоро дебют, защото в него наистина усещаш съчетанието и ефектът върху музиката на всеки от тримата. Environments те потапят в разпокъсана звукова среда. Музиката им няма начало и край. Ти седиш, слушаш, а докато се оглеждаш тя се движи около теб. Не следва определена структура, но не те и натоварва с излишни въпроси. Също както би разгръщал прашна купчина снимки, намерена в нечий дом.

Песните в албума са доста разнообразни. На първо слушане ти се струват доста сходни, но постепенно започваш да разпознаваш и търсиш малките детайли, които ги правят уникални. Страхотна e водещата мелодия в IV (childhood reveries), която кулминира в тежък ритъм, уплътнен от аналогови шумове и текстури. Също толкова запомнящ е и съб-басът в почти петнадесет минутната V (the king is dead) и закриващата VIII (in dubious battle), който сякаш добавя още едно ниво в песните, още един пласт музика, който влияе и те предизвиква по съвсем свой начин. Сигурно мога да изброя още сто детайла, които са се набили в съзнанието ми след часовете прекарани с албума, но не е необходимо, защото със сигурност ще намериш и своите такива. Те ще те карат да търсиш познатите звуци, докато песните се преливат една в друга, а когато се разсееш ще чуеш още куп други идеи, които ще са причина да пуснеш албума и да търсиш пак.

Единственото, което липсва в едноименния албум на Environments е визуалната част. На живо бандата придружава музиката си със страхотна мултимедия, която допълва привкуса за нещо забравено, разпокъсано, но по свой собствен начин безкрайно и свободно. Всъщност фактът, че за да усетиш музиката им максимално, трябва да ги видиш на живо не е минус. По-скоро е още една причина да следиш в какво се забъркват румънските ембиънт активисти по своя път.
Напомня на: Jesu, This Will Destroy You
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Чудя се дали болката... болката, с която трябва да живееш - може да ти бъде приятел. Да бъде твоя сянка и другар... Чудя се дали това е възможно...
Лора Палмър ("Тайният дневник на Лора Палмър" - Дж. Линч)