Песните в албума:
1. The Arborist2. Desuetude
3. Perceive There A Silence
4. Cells
5. The God Ennui
6. An Ideal Ledge
Все повече хардкор хлапета се насочват към блек метъла и на някои от новите банди, които са причина за този преход (Deafheaven) им се получава доста добре. Много хора продължават да не харесват тази тенденция, защото звукът бил препродуциран и лъскав или пък просто защото е тенденция. След първите хибриди между блек метъл и пост-рок и аз бях на ръба да анатемосам подобни кръвосмешения, но с времето започнаха да се появяват доста адекватни и често странни прочити на блек метъла (виж новия Panopticon).
Един от сполучливите опити е Bosse-De-Nage. Както си личи по заглавието, III е третият албум на бандата и в него блек метълът отново не е сам. Малка част от музиката е праволинейна (The Arborist). Deseutude е разполовена от толкова особена кулминация, която очакваш да чуеш в албум на скриймо банда като Lizards Have Personalities, не в блек метъл диск. По подобен начин Perceive The Silence също носи много различна музика в себе си. Вокалът е тих, атмосферата натежава като в тежък shoegaze/post-rock и шест минути по-късно парчето избухва в едновременно хаотичен и меланхоличен край. Като стана дума за вокали, тотален фаворит е Cells, която показва че престоя в часовете по емоционален хардкор може да добави страхотен привкус към 'класическото' блек метъл пеене.
Първите четири песни, от общо шестте в албума, за мен бяха по-скоро подготовка за финалните две. В звука си те са събрали вдъхновения кое от кое по-интересни, особено в контекста на жанра. The God Ennui започва заблуждаващо ефирно само, за да се превърне в една от най-натоварващите песни в целия албум. Атмосферичните и депресивни мелодии са разкъсвани от технични скриймо брейкове и в един момент цялата песен започва постепенно да заглъхва, което оставя един безкраен послевкус на монотонност. Развитието при An Ideal Ledge е обратно, тя започва екстремно и не усещаш как се разпада в писъци, дронващи китари и същите тези микрофонии, с които преди около 40 минути е започнал албума. Bosse-De-Nage със сигурност могат много, пробвай дали ти можеш да си промениш идеите за блек метъл с тях. А да, сайтът им е велик и доста TRVE KVLT.
Един от сполучливите опити е Bosse-De-Nage. Както си личи по заглавието, III е третият албум на бандата и в него блек метълът отново не е сам. Малка част от музиката е праволинейна (The Arborist). Deseutude е разполовена от толкова особена кулминация, която очакваш да чуеш в албум на скриймо банда като Lizards Have Personalities, не в блек метъл диск. По подобен начин Perceive The Silence също носи много различна музика в себе си. Вокалът е тих, атмосферата натежава като в тежък shoegaze/post-rock и шест минути по-късно парчето избухва в едновременно хаотичен и меланхоличен край. Като стана дума за вокали, тотален фаворит е Cells, която показва че престоя в часовете по емоционален хардкор може да добави страхотен привкус към 'класическото' блек метъл пеене.
Първите четири песни, от общо шестте в албума, за мен бяха по-скоро подготовка за финалните две. В звука си те са събрали вдъхновения кое от кое по-интересни, особено в контекста на жанра. The God Ennui започва заблуждаващо ефирно само, за да се превърне в една от най-натоварващите песни в целия албум. Атмосферичните и депресивни мелодии са разкъсвани от технични скриймо брейкове и в един момент цялата песен започва постепенно да заглъхва, което оставя един безкраен послевкус на монотонност. Развитието при An Ideal Ledge е обратно, тя започва екстремно и не усещаш как се разпада в писъци, дронващи китари и същите тези микрофонии, с които преди около 40 минути е започнал албума. Bosse-De-Nage със сигурност могат много, пробвай дали ти можеш да си промениш идеите за блек метъл с тях. А да, сайтът им е велик и доста TRVE KVLT.
Напомня на: Deafheaven, Altar of Plagues, Twilight
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 667 2
Включване / Регистрация