Песните в албума:
1. Celestial Altar2. Land of Tides
3. Search for Liberation
4. Redemption
5. Elemental Kingdom
6. Through the rays of Infinity
Arc Of Ascent
The Higher Key
Година: 2012
Лейбъл: Astral Projection
Държава: Нова Зеландия
http://arcofascent.bandcamp.com
The Higher Key
Година: 2012
Лейбъл: Astral Projection
Държава: Нова Зеландия
http://arcofascent.bandcamp.com
Този албум има заряда да люлее земни пластове. Оценката долу може спокойно да се измерва по скàлата на Рихтер, а не в капачки на Бургаско. Защото е толкова изчистено тежък, че ако усилиш повече, може да провокираш верижна катастрофа на пътя за Шумен или каменно свлачище около Враца. И като чета хрониките по новините, си давам сметка, че няколкостотин души от няколко седмици бичим безпомощно The Higher Key до крайна търпимост на тъпанчетата.
Дуум. 43 минути абсолютно безкомпромисен дуум. Звук, ясен като писъка на падащ метеорит върху гъсто населен град, тежък като срутване в каменоломна, The Higher Key е най-директният и изчистен като звучене албум, записван от Craig Williamson. Спомен за предишните му проекти – стоунър легендите Datura и сайкъделик трипът Lamp Of The Universe, са само типичните му вокали. Останалото в този албум е брутална тежест.
The Celestial Altar ме прикова към стола, оставих клавиатурата и мишката и седях, все едно са ме ударили по тила с лопата. Отдавна не бях чувал толкова изчистен и директен дуум метъл. Чисти вокали, чисти китари, бавен и постоянен риф, от който неусетно се люлееш напред-назад, музика, която окупира цялото ти внимание и не допускаш нищо останало от света около теб да достигне до съзнанието ти, докато китарата не забие в блърнати високи тонове, които пускат ток право в челния лоб.
След такова начало реших, че няма смисъл да се опитвам да правя нещо различно в следващия час, освен да се отдам изцяло на The Higher Key. И в следващите петнайсет минути стоях, стиснал юмруци, изцъклен, потен, невярващ и жаден, нетърпелив за още, още, още, още... докато не започна Redemption. Плътният риф, засилен от тежкия и бавен трус на ритъма, прорязван от някак хладно-дистанцираните вокали на Craig, изведнъж прелива в толкова брутален и монотонен тътен, че при всяко слушане ми изплува натрапчивото желание да съм на концерт на Arc Of Ascent и в този момент да си пръсна черепа в ръба на сцената със засилка от глезените. Докато течеше песента, нямах търпение да свърши албума, за да си го пусна отначало и да потъна в него още по-плътно.
Единствената разлика в следващата Elemental Kingdom е, че е ... по-тежка! Ритъмът и рифът те заливат и задушават като прилив на цунами. Бавно, тежко, все едно в ада се люлее 666-тонна камбана и епицентърът е под краката ти. И тези сола и вокали!
А за финал имаме девет-минутен епос с Through the Rays of Infinity. Отново бавно темпо, тежък риф, мачкащ ритъм, отнесени и чисти вокали и смазващи сола, които в последните две минути настъпват газта и преминават всяка граница на търпимост, като избухват в психеделичен вулкан от абсолютен стоунър дуум оргазъм. Мартин, който ме водеше с песен и половина при първото слушане, безсилно простена: „Последната песен, в края… малко пребледнях.”
Вероятно е добре, че The Higher Key е албум, който ще го чуят едва няколко хиляди души изобщо. Но се чудя какво ли би станало, ако всички те го пуснат едновременно, в своята си точка на света. Може би точно това ще се случи на 21 декември?
Дуум. 43 минути абсолютно безкомпромисен дуум. Звук, ясен като писъка на падащ метеорит върху гъсто населен град, тежък като срутване в каменоломна, The Higher Key е най-директният и изчистен като звучене албум, записван от Craig Williamson. Спомен за предишните му проекти – стоунър легендите Datura и сайкъделик трипът Lamp Of The Universe, са само типичните му вокали. Останалото в този албум е брутална тежест.
The Celestial Altar ме прикова към стола, оставих клавиатурата и мишката и седях, все едно са ме ударили по тила с лопата. Отдавна не бях чувал толкова изчистен и директен дуум метъл. Чисти вокали, чисти китари, бавен и постоянен риф, от който неусетно се люлееш напред-назад, музика, която окупира цялото ти внимание и не допускаш нищо останало от света около теб да достигне до съзнанието ти, докато китарата не забие в блърнати високи тонове, които пускат ток право в челния лоб.
След такова начало реших, че няма смисъл да се опитвам да правя нещо различно в следващия час, освен да се отдам изцяло на The Higher Key. И в следващите петнайсет минути стоях, стиснал юмруци, изцъклен, потен, невярващ и жаден, нетърпелив за още, още, още, още... докато не започна Redemption. Плътният риф, засилен от тежкия и бавен трус на ритъма, прорязван от някак хладно-дистанцираните вокали на Craig, изведнъж прелива в толкова брутален и монотонен тътен, че при всяко слушане ми изплува натрапчивото желание да съм на концерт на Arc Of Ascent и в този момент да си пръсна черепа в ръба на сцената със засилка от глезените. Докато течеше песента, нямах търпение да свърши албума, за да си го пусна отначало и да потъна в него още по-плътно.
Единствената разлика в следващата Elemental Kingdom е, че е ... по-тежка! Ритъмът и рифът те заливат и задушават като прилив на цунами. Бавно, тежко, все едно в ада се люлее 666-тонна камбана и епицентърът е под краката ти. И тези сола и вокали!
А за финал имаме девет-минутен епос с Through the Rays of Infinity. Отново бавно темпо, тежък риф, мачкащ ритъм, отнесени и чисти вокали и смазващи сола, които в последните две минути настъпват газта и преминават всяка граница на търпимост, като избухват в психеделичен вулкан от абсолютен стоунър дуум оргазъм. Мартин, който ме водеше с песен и половина при първото слушане, безсилно простена: „Последната песен, в края… малко пребледнях.”
Вероятно е добре, че The Higher Key е албум, който ще го чуят едва няколко хиляди души изобщо. Но се чудя какво ли би станало, ако всички те го пуснат едновременно, в своята си точка на света. Може би точно това ще се случи на 21 декември?
Напомня на: Datura, OM, Solitude Aeturnus, Tony Iommi
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 660 2
Включване / Регистрация