Песните в албума:

1. In Fulminic Blaze
2. Bless Them That Curse You
3. Corpus Luteum
4. Second Burial
5. Lechatelierite
6. Metis/Amaranthine/The Emperor
Locrian & Mamiffer
Bless Them That Curse You
Година: 2012
Лейбъл: Profound Lore
Държава: САЩ
http://www.utechrecords.com
Две от най-добре пазените тайни на тежката музика към днешна дата, Locrian и Mamiffer дори не идват от ъндърграунда – така се случи, че те се оказаха позиционирани между неколцината обитатели на съвсем различни галактики (от звук). А под „тежка музика”, конкретно в техния случай, се има предвид идейно-емоционалната й натовареност. Но макар и да споделят идентични или най-малкото близки теми, и едните, и другите вървят по свои траектории. Съюзени, сега те имат една посока, но… Внимание! Пътят им минава под буреносни облаци…

Наречени на прокълнатото племе, обитавало земите на Древна Гърция през второто хилядолетие пр. Хр., Locrian доказано са сред най-продуктивните дроун банди от 2008 насам, което напълно обяснява настоящата колаборация. Защото тяхната креативност, присъща на старите познайници Nadja, също както и таланта им да пресъздават настроенията на Майката природа - по-специално минорните, мигновено е била съзряна от лидера на Mamiffer и вече несъществуващите божества Isis, Aaron Turner. Този мъж е оставил призрачното си присъствие в повече проекти от количеството издания, които Locrian вадят за две години. Когато се промъква неговата сянка, вече знаеш, че няма да получиш обичайния продукт.

И не го получаваш. Bless Them That Curse You е един от тези албуми, които те карат да виждаш дори със затворени очи. Наоколо ръми тихо и капчиците гъделичкат клепачите ти. Акустика. Звънливи струни. Клавиш на пиано. Светкавица и гръм. Дъждът вече шиба с всичка сила. Далечен вик. Крясък, който се откъртва от незнайни бели дробове; идва от неизвестна посока. Но този зов го чуваш само ти. И точно тук идва ужасяващото на Bless Them That Curse You - дори да можеше да намериш обреченото същество там в мрака, ти нямаше да му помогнеш. Неговите писъци не те ужасяват, дори не те карат да потръпнеш - цялата човещина в теб е изчезнала, заменена от пълна апатия. Просто стоиш в дъжда неподвижно.

Но мигове, а може би дни, или по-скоро седмици по-късно, докато бурята продължава да се вихри, изведнъж (с великолепната тройна затваряща песен, осемнадесетминутната Metis/Amaranthine/The Emperor) всичко се обръща. Към теб се носи ослепително бяла женска фигура. Излъчва толкова силно сияние, че в началото ослепяваш. Тя запява… И пее. За всичко. Гласът й те пронизва. Все още не можеш да отвориш очи, а тя изведнъж спира – дали след десет минути или час, това не знаеш. А светлината угасва. Нея я няма. Тогава искаш да тръгнеш, да я последваш, да я намериш, да я докоснеш, но… Краката ти са се сраснали със земята.

Освен очевидното – че е мрачен, и че носи сигурно най-доброто име за сплит някога, Bless Them That Curse You е наистина красив. Красив и безформен. Спиритуално и засищащо (ембиънт) пътешествие, същевременно Locrian и Mamiffer не можеха да стигнат по-далеч от първичната представа за дроун музика с нейната рифова масивност. Всъщност, в по-голямата си част това не е музика изобщо – то е буря, електричество и халюцинации. Обездвижва тялото и отнася душата на студени ветрове.
Напомня на: по един или друг начин, Horseback. Между другото и те са подготвили нов албум
Оценка: 12345
коментари [1] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Неподкупното приятелство караше сърцето на принца да прелива от радост. Но щеше ли да съумее да бъде достоен за него?
"Рамзес - Синът на светлината" - Кристиян Жак