Песните в албума:
1. Black Tongue2. Curl of the Burl
3. Blasteroid
4. Stargasm
5. Octopus Has No Friends
6. All the Heavy Lifting
7. The Hunter
8. Dry Bone Valley
9. Thickening
10. Creature Lives
11. Spectrelight
12. Bedazzled Fingernails
13. The Sparrow
Mastodon не са от групите, на които им е нужно представяне. За своята 12-годишна история, момчетата от Атланта са се доказали на света като една от най-техничните и луди банди от новата вълна на хеви метъла. The Hunter се казва петият им студиен албум, а аз го виждам (и чувам) така:
На първо време да предупредим незапознатият читател, че ако е слушал старите неща на Mastodon, то сега е момента да забрави за тях. Защото тук концептуалност няма. Всичко е просто разхвърляни идеи, подредени под шапката на една интересна и същевременно разочароваща тава.
Откровенo сърфистките рифове в доста от песните не са достатъчни, за да жегнат някой, който слуша групата от първите два албума насам. Напоследък е доста модерно да се сменя звучене и да се изпробват нестандартни техники. За съжаление, повечето опити понакуцват. Положението тук също е горе-долу такова.
Все пак за стария фен може да се намери това-онова в тези малко над 50 минути. Curl of the Burl, Stargasm, Octopus Has No Friends, All The Heavy Lifting, всичките имат точно онова, което харесваме в Mastodon, а именно разгъващи се, многослойни композиции, които да те оставят с отворена уста. The Hunter е короната на албума. И ако на моменти си мислите, че слушате Gilmour вместо Hinds, не се притеснявайте за психиката си, всички сме така. ;) Може би, ако бяхме събрали само сериозните парчета от този албум с още няколко като тях, щеше да се получи смес, която дори би изместила Crack The Skye от трона за най-добър албум на групата. За съжаление, гениалността на отделните песни се губи някъде между сърфа и прекаленото седене на слънце.
Да, петият албум на Mastodon леко разочарова с разхвърляните си идеи. Но като върнем амбалажа от записа, съберем стотинките и отскочим до местния, ядрото на The Hunter се оказва доста впечатляваща колекция от песни. Спокойно си слушайте, ние няма да кажем на никого за наркотиците.
На първо време да предупредим незапознатият читател, че ако е слушал старите неща на Mastodon, то сега е момента да забрави за тях. Защото тук концептуалност няма. Всичко е просто разхвърляни идеи, подредени под шапката на една интересна и същевременно разочароваща тава.
Откровенo сърфистките рифове в доста от песните не са достатъчни, за да жегнат някой, който слуша групата от първите два албума насам. Напоследък е доста модерно да се сменя звучене и да се изпробват нестандартни техники. За съжаление, повечето опити понакуцват. Положението тук също е горе-долу такова.
Все пак за стария фен може да се намери това-онова в тези малко над 50 минути. Curl of the Burl, Stargasm, Octopus Has No Friends, All The Heavy Lifting, всичките имат точно онова, което харесваме в Mastodon, а именно разгъващи се, многослойни композиции, които да те оставят с отворена уста. The Hunter е короната на албума. И ако на моменти си мислите, че слушате Gilmour вместо Hinds, не се притеснявайте за психиката си, всички сме така. ;) Може би, ако бяхме събрали само сериозните парчета от този албум с още няколко като тях, щеше да се получи смес, която дори би изместила Crack The Skye от трона за най-добър албум на групата. За съжаление, гениалността на отделните песни се губи някъде между сърфа и прекаленото седене на слънце.
Да, петият албум на Mastodon леко разочарова с разхвърляните си идеи. Но като върнем амбалажа от записа, съберем стотинките и отскочим до местния, ядрото на The Hunter се оказва доста впечатляваща колекция от песни. Спокойно си слушайте, ние няма да кажем на никого за наркотиците.
Напомня на: почти Mastodon
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 642 2
Включване / Регистрация