Песните в албума:
1. Everyday Everynight2. The Sun The Trees
3. I Hate You But I Love You
4. Braver Soldier
5. Fuerteventura
6. The Memory Is Cruel
7. Tarantino
8. My Love Is Gone
9. January 14th
10. Nick Drake
11. A Hat
Трета година вече ми се случва да откривам по една сладкопойна мадама, която да разтърси малкия ми музикален свят. През 2009 това беше Florence, 2010 бе белязана от последния засега албум на Zaz, а тазгодишната грация е испанката Lourdes Hernandez, позната като Russian Red. Артистичен псевдоним, нямащ нищо общо със Съветска Русия, а, както казва самата изпълнителка, е името на цвета на използвано от нея червило.
След успешния си дебют I Love Your Glasses (2008), достигнал златен статус, Hernandez пуска втория си запис Fuerteventura. Месец май беше перфектното време за издаването му, тъй като още с първите си звуци се пренася в юни, после в юли и накрая погалва с мигли август и септември, с което и прегръща цяло лято от слънце, поляни и плажове. Свежото инди-фолк звучене на албума по никакъв начин не е компромис със стегнатостта на композициите, а музиката звучи далеч по-категорично и хомогенно, отколкото при дебюта.
Испанският темперамент на Russian Red и нежният, толкова момичешки глас са още две причини изпълнителката да бере успех в родината си, която е иначе не особено благоприятна за такъв тип музика. Хармонията между забързани игриви песни и нежна баладичност не принася слушателя в нови светове, нито отключва астралните врати на съзнатието му, а просто го потпя в ухание на бадеми и гора. И както той може да подскача на един крак, забавлявайки се на откриващата Everyday Everynight, на The Sun The Trees и едноименната песен, така и може да открие себе си седнал с усмивка до отворения прозорец и под звуците на The Memory is Cruel и A Hat да събира в шепи летния дъжд. Леко влизат и препратките към 60-те (особено в January 14th), родна Испания (Tarantino) и поп музиката; пианото и кухарката присъстват почти навсякъде.
В албума липсват тяга и синтетика. Четирите стени на стаята ми не са разбити с парен чук, а вместо това покрити с испанско лято. Прозорците са без щори, но с дъждовни капки. Във вазата - макове, цветът им - руско червено.
След успешния си дебют I Love Your Glasses (2008), достигнал златен статус, Hernandez пуска втория си запис Fuerteventura. Месец май беше перфектното време за издаването му, тъй като още с първите си звуци се пренася в юни, после в юли и накрая погалва с мигли август и септември, с което и прегръща цяло лято от слънце, поляни и плажове. Свежото инди-фолк звучене на албума по никакъв начин не е компромис със стегнатостта на композициите, а музиката звучи далеч по-категорично и хомогенно, отколкото при дебюта.
Испанският темперамент на Russian Red и нежният, толкова момичешки глас са още две причини изпълнителката да бере успех в родината си, която е иначе не особено благоприятна за такъв тип музика. Хармонията между забързани игриви песни и нежна баладичност не принася слушателя в нови светове, нито отключва астралните врати на съзнатието му, а просто го потпя в ухание на бадеми и гора. И както той може да подскача на един крак, забавлявайки се на откриващата Everyday Everynight, на The Sun The Trees и едноименната песен, така и може да открие себе си седнал с усмивка до отворения прозорец и под звуците на The Memory is Cruel и A Hat да събира в шепи летния дъжд. Леко влизат и препратките към 60-те (особено в January 14th), родна Испания (Tarantino) и поп музиката; пианото и кухарката присъстват почти навсякъде.
В албума липсват тяга и синтетика. Четирите стени на стаята ми не са разбити с парен чук, а вместо това покрити с испанско лято. Прозорците са без щори, но с дъждовни капки. Във вазата - макове, цветът им - руско червено.
Напомня на: Vashti Bunyan, Noah and The Whale, Fleet Foxes
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 631 2
Включване / Регистрация