Песните в албума:
1. Elevación2. La Resistencia
3. Otra Fuga Incierta
4. Dimensión Vulcano
5. Los Extraños
6. Confines Del Caos
7. Cyberpunk
8. Xantanax
9. Alunizar
Poseidotica
Crónicas del Futuro
Година: 2011
Лейбъл: Aquatalan Records
Държава: Аржентина
http://www.poseidotica.com.ar
Crónicas del Futuro
Година: 2011
Лейбъл: Aquatalan Records
Държава: Аржентина
http://www.poseidotica.com.ar
Съвсем тихичко щеше да мине излизането на третият албум на аржентинските дезърт маниаци, ако щаб квартирата на Rawk’n’Roll не го беше набарал. Хехе! И защото отдавна водим в подземните групи, нека да ви представим основните контури в “Хрониките на бъдещето”.
В албума можем да чуем девет композиции, които звучат повече като събрани джем записи, отколкото като концептуален албум. Но това не разваля по никакъв начин изживяването, а точно обратното. Poseidotica отварят едно пътешествие с инструментите си още с първата песен, която преминава от лека психаделия в онова типично пустинно надбягване със Слънцето. Точно тази бленда създава усещането за безвремие в албума. Не искам да се спирам на отделни песни заради това чувство на неопределеност, което оставя тавата и това че успява за своите 35 минути да те повлече толкова, че да поискаш да си я пуснеш пак.
Определено момчетата от La Reina del Plata са си свършили чудесно работата и за 6 години от издаването на дебюта им са напреднали от музикална гледна точка. Не казвам, че това трябва да ви е любимият им албум, а че определено си заслужава завъртането, дори и само заради атмосферата, която създава. А и колко добри аржентински банди познавате?
В албума можем да чуем девет композиции, които звучат повече като събрани джем записи, отколкото като концептуален албум. Но това не разваля по никакъв начин изживяването, а точно обратното. Poseidotica отварят едно пътешествие с инструментите си още с първата песен, която преминава от лека психаделия в онова типично пустинно надбягване със Слънцето. Точно тази бленда създава усещането за безвремие в албума. Не искам да се спирам на отделни песни заради това чувство на неопределеност, което оставя тавата и това че успява за своите 35 минути да те повлече толкова, че да поискаш да си я пуснеш пак.
Определено момчетата от La Reina del Plata са си свършили чудесно работата и за 6 години от издаването на дебюта им са напреднали от музикална гледна точка. Не казвам, че това трябва да ви е любимият им албум, а че определено си заслужава завъртането, дори и само заради атмосферата, която създава. А и колко добри аржентински банди познавате?
Напомня на: Yawning Man, Orquestra del Desierto, Los Natas
Оценка:
коментари [2]
Коментари по албума 627 2
Включване / Регистрация