Песните в албума:

1. Into The Black Wide Open
2. The Figrin D'an Boogie
3. Invisible Giants
4. Timebends
5. Arecibo (Long Distance Calling)
6. Middleville
7. Beyond The Void
Long Distance Calling
Long Distance Calling
Година: 2011
Лейбъл: Superball / Century Media
Държава: Германия
http://www.long-distance-calling.de
Пост рокът далеч не се изчерпва само с просторни сонарни импресии и опипващ бездънните дебри на съзнанието китарен звук, тенденциозно разтеглен до 10-минутни (и отгоре) композиции. За справка – последният God Is An Astronaut, Crippled Black Phoenix, If These Trees Could Talk... или едноименният Long Distance Calling, който излезе в началото на годината.

След ритмично дистанцирано въведение в Into The Black, става ясно, че следващите 55 минути планетата ни всъщност няма да е наша и нашествениците от Мюнстер нахлуват с първите тежки китарни тонове в стаята. Long Distance Calling са тук, такива, каквито ги познаваме от предишните им записи, без но, без обаче. Единственото по-различно е по-директното и стегнато звучене на петимата, канализирането на музикалните им идеи в мелодии – смислени, завършени, насочени през пространството, към конкретна цел. „Искахме да запишем албум в духа на Pink Floyd и Led Zeppelin, но с по-съвременно звучене”. И успяват. Помисли как би звучала комбинация от Pink Floyd и King Crimson в началото на 70-те и Tool и Amplifier например, но в изцяло инструментални одежди.

Първите три пиеси рисуват тъмносини асоциации с космически полет на устремена метална машина. Звуковите картини са набраздени от подло влизащи рифове, студеното стегнато звучене на бас китарата и разчупения ритъм на барабаните. А след отнасящото пътешествие в първия половин час, изведнъж те блъска рифът на Arecibo (Long Distance Calling) – тежко, хапещо, но все така облечен в меки китарни мелодии, преди в края да настъпи педала на газта и да ти отнесе главата в желанието за мощен хедбенг. И за да не спира устремът, идва и Middleville единствената песен с вокали. И то какви! Още с влизането на вокалната линия на парчето, щях да напълня гащите. Първо, защото песента е убийствена. И второ, защото обичам адски много гласът на John Bush. Сетете се за първия му албум с Anthrax и мрачната енергия, която пеенето му придава на песните. Long Distance Calling явно са писали парчето специално за него, толкова добре си пасва John с него. Средно темпо, разкършена на няколко части в 8 минути и половина композиция, с лирични моменти и стегнати, внезапни като нощен десант пасажи, Middleville те оставя със свити юмруци и святкащи зеници, надъхан за още, преди албумът да ти налее валерианови капки със затварящия епос Beyond The Void. И трипът свършва.

Много е лесно да се отпуснеш и да потънеш в музиката на германците, а след това е адски трудно да се откъснеш от разходката с тях. Затова вторият диск от специалното издание, със запис от участието на Long Distance Calling на Roadburn 2010 е повече от чудесен подарък. Че кой иска хубавите пътешествия да свършват рано... и да не се повтарят отново и отново. И отново?

Дискът можете да купите от магазин S.M.F.
Напомня на: Amplifier, If These Trees Could Talk, God Is An Astronaut
Оценка: 1234
коментари [14] 
 
 
© 2003 Booze Project :: God is a comic playing to an audience afraid to laugh.
Батето