Песните в албума:
01. Luxferre02. Let My People Be!
03. Of War
04. Antigod
05. For A Thousand Years
06. The Shadow Of The Sword
07. In The Deep
08. Mother Night
09. Pagan Trance
10. In Gold We Trust
11. Soul Invictus
12. The Truth Is Marching On
Не, онзи праволинеен, турбореактивен джангър Above не беше завръщането на Samael към ранното звучене. Той беше тъндърдом електротрясък, ускорен и праволинеен като едра градушка върху ламарина. Само че далеч по-безинтересен. Истинското обръщане към звука на Ceremony Of Opposites, но от перспективата на всички останали албуми от Passage насам, се нарича Lux Mundi.
Пусни си Ceremony Of Opposites. Не е задължително да си сам. Но нека компанията ти е от хора, с които си слушал касетката/диска преди 17 години. Остави звука да те пренесе пак там и тогава, при мистиката на мрачния и неконвенционален блек/дарк метъл на швейцарците във времена, когато цялата музика на света не беше на един клик разстояние. Суровото звучене, шума в записа и особено специфичните синтезаторни подплънки на Xy – плътен и нисък фон, с шумно кънтене, все едно е прокарал семплиран хоров стон през тръби на орган, инсталиран във влажна пещера, всичко е там. Както и кроткото благоговение пред този странен за времето си звук.
Сега си пусни Passage. Дай дължимото на цялата смелост, иновативност и уникалност на песните от 1996. Забележи електронните основи, върху които с бавен и ритмичен замах са построени носещите колони от китари, програмираните барабани, маршово-напяващият глас на Vorph – елементи, които не присъстват никъде в екстремната музика преди 15 години. И въпреки цялата експерименталност на Samael тогава, зад космическия трип на групата, има тонове метъл.
Преходът между двата им периода е рязък и стряскащ за консервативна аудитория каквато са праволинейните метъл фенове. Не че това някога е пречело на търсещи творци като Samael. Е, вече имаме и отправната точка между сурово-симфоничния метъл до 1995 и космически-електронния индустриален хлад след 1996. Lux Mundi можеше да бъде издаден през 1995 година и щеше да натежи достатъчно в посока Ceremony Of Opposites, но с впити в Passage поглед и пръсти.
Връзките са навсякъде в албума. Luxifere е отговорът на всяка по-бърза песен, която Samael записаха между Passage и Solar Soul с надъхващия си ритъм и люшкащия се припев. Of War носи усещане за пращящи под напора на музиката кости от първите албуми на групата. Средното темпо, синтетично-симфоничното покривало от синтезатора на Xy и озъбеното ръмжене на брат му превръщат Antigod в брат на Baphomet’s Throne, все едно никога нищо друго не се е случвало в звука на Samael. Набиващият ритъм, резките включвания на китарите и игривите мелодии зад прииждащия на талази хоров напев “Call me Samael!” в In The Deep носят и тежестта на първите албуми, и мелодичните пространствени търсения от записите след 1996.
Lux Mundi не е най-силният запис на Samael, но е нещо като дълго чакано откровение, като албум, който трябваше да се появи, независимо кога и е абсолютно задължителен за всеки фен на групата. А на 10 септември ще видим и чуем защо на живо.
Дискът можете да купите от магазин Wizard.
Пусни си Ceremony Of Opposites. Не е задължително да си сам. Но нека компанията ти е от хора, с които си слушал касетката/диска преди 17 години. Остави звука да те пренесе пак там и тогава, при мистиката на мрачния и неконвенционален блек/дарк метъл на швейцарците във времена, когато цялата музика на света не беше на един клик разстояние. Суровото звучене, шума в записа и особено специфичните синтезаторни подплънки на Xy – плътен и нисък фон, с шумно кънтене, все едно е прокарал семплиран хоров стон през тръби на орган, инсталиран във влажна пещера, всичко е там. Както и кроткото благоговение пред този странен за времето си звук.
Сега си пусни Passage. Дай дължимото на цялата смелост, иновативност и уникалност на песните от 1996. Забележи електронните основи, върху които с бавен и ритмичен замах са построени носещите колони от китари, програмираните барабани, маршово-напяващият глас на Vorph – елементи, които не присъстват никъде в екстремната музика преди 15 години. И въпреки цялата експерименталност на Samael тогава, зад космическия трип на групата, има тонове метъл.
Преходът между двата им периода е рязък и стряскащ за консервативна аудитория каквато са праволинейните метъл фенове. Не че това някога е пречело на търсещи творци като Samael. Е, вече имаме и отправната точка между сурово-симфоничния метъл до 1995 и космически-електронния индустриален хлад след 1996. Lux Mundi можеше да бъде издаден през 1995 година и щеше да натежи достатъчно в посока Ceremony Of Opposites, но с впити в Passage поглед и пръсти.
Връзките са навсякъде в албума. Luxifere е отговорът на всяка по-бърза песен, която Samael записаха между Passage и Solar Soul с надъхващия си ритъм и люшкащия се припев. Of War носи усещане за пращящи под напора на музиката кости от първите албуми на групата. Средното темпо, синтетично-симфоничното покривало от синтезатора на Xy и озъбеното ръмжене на брат му превръщат Antigod в брат на Baphomet’s Throne, все едно никога нищо друго не се е случвало в звука на Samael. Набиващият ритъм, резките включвания на китарите и игривите мелодии зад прииждащия на талази хоров напев “Call me Samael!” в In The Deep носят и тежестта на първите албуми, и мелодичните пространствени търсения от записите след 1996.
Lux Mundi не е най-силният запис на Samael, но е нещо като дълго чакано откровение, като албум, който трябваше да се появи, независимо кога и е абсолютно задължителен за всеки фен на групата. А на 10 септември ще видим и чуем защо на живо.
Дискът можете да купите от магазин Wizard.
Напомня на: Samael между 1994 и 2007, Laibach
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 625 2
Включване / Регистрация