Песните в албума:
1.Dark Foil2.Tap Runner
3.Porcelain God
4.Ain't No Sushine
5.Zombi Powder
6.Cosecha De Sangre
Dopethrone
Dark Foil
Година: 2011
Лейбъл: Self-Released
Държава: Канада
http://www.myspace.com/dopethronemafia
Dark Foil
Година: 2011
Лейбъл: Self-Released
Държава: Канада
http://www.myspace.com/dopethronemafia
Ако не знаеш какво е Dopethrone, то тогава трябва да бъдеш баннат ведната от този сайт, както и от всички сайтове за истинска музика, да бъдеш трейснат по IP, след това – изваден посред нощ пред обърканите погледи на всички твои роднини и съседи и изгроен ритуално на клада, да кажем: някъде около Ихтиман.
Ако, обаче, знаеш, че Dopethrone е заглавието на най-тежкия албум евър, но дори не подозираш, че е името на канадска слъдж банда, тогава това са смекчяващи вината обстоятелства. Горното неизбежно ще се повтори, но без банването и кладата. Просто ще те намерим, измъкнем от вас, закараме у нас или където и да било другаде, напушим – и пуснем Dark Foil. След това ще ти гледаме лъснатия поглед и клатещата се глава. Мисля, че вече стана ясно какво представлява албумът: безкомпромисен слъдж, изтъкан от бавни и тежки рифове, стържещ вокал и стоварваща се върху теб ритъм-секция. Като се вземе предвид и как се казва бандата, пейзажът става кристално ясен.
А сега – за статистиката: Dopethrone е група от Монреал, състои се от трима души и това е вторият й албум. И в предишния, и в този, от самото начало има семплирани дилърски гласове, полицейски сирени, марихуана уършип и доза след доза слъдж! Рифът в откриващото мачка, както Стоичков мачка с английския („на който не му харесва моят английски, да дойде да му тегля една „Путка майна” на перфектен английски!” – кажете, че не е най-великият!), и проправя път към все по-тежки и по-мелодични слъджарии. Още по-якото е, че Dark Foil носи в себе си и потенциален комерсиален хит – кавър на Ain’t No Sunshine, която не сте си и представяли, че може да звучи по такъв начин. В смисъл, досега най-любимата ми версия на тази иначе изключително отвратителна в оргинал песен, беше на Me First And The Gimme Gimmes, обаче Dopethrone също са сторили невъзможното и са направили от песента – истинска песен! Включвания от рода на „Fuckin’ cold when she’s away” говорят сами по себе си. Представете си го, изпято от човек, който все едно се дави в храчки, и повярвайте ми – аз се надървям!
Dark Foil не предлага нещо нечувано и невиждано. Напротив – силно напомня на Buzzoven, Weedeater, Bongzilla и т.н.. Въпреки това, е задължителен за всеки, който слуша китарна музика и има поне малко себеуважение като такъв. Задължителен е за всеки, който се кефи на поне една от споменатите банди. Задължителен е за всеки, който има около себе си дори една дръпка джойнт. Задължителен е за всички, които искат да обикнат рифа! Не се препоръчва, обаче, на музикално осакатените, смятащи, че една песен трябва да бъде куплет-припев-куплет-припев-соло-припев. За тях са албумите на други групи.
Ако, обаче, знаеш, че Dopethrone е заглавието на най-тежкия албум евър, но дори не подозираш, че е името на канадска слъдж банда, тогава това са смекчяващи вината обстоятелства. Горното неизбежно ще се повтори, но без банването и кладата. Просто ще те намерим, измъкнем от вас, закараме у нас или където и да било другаде, напушим – и пуснем Dark Foil. След това ще ти гледаме лъснатия поглед и клатещата се глава. Мисля, че вече стана ясно какво представлява албумът: безкомпромисен слъдж, изтъкан от бавни и тежки рифове, стържещ вокал и стоварваща се върху теб ритъм-секция. Като се вземе предвид и как се казва бандата, пейзажът става кристално ясен.
А сега – за статистиката: Dopethrone е група от Монреал, състои се от трима души и това е вторият й албум. И в предишния, и в този, от самото начало има семплирани дилърски гласове, полицейски сирени, марихуана уършип и доза след доза слъдж! Рифът в откриващото мачка, както Стоичков мачка с английския („на който не му харесва моят английски, да дойде да му тегля една „Путка майна” на перфектен английски!” – кажете, че не е най-великият!), и проправя път към все по-тежки и по-мелодични слъджарии. Още по-якото е, че Dark Foil носи в себе си и потенциален комерсиален хит – кавър на Ain’t No Sunshine, която не сте си и представяли, че може да звучи по такъв начин. В смисъл, досега най-любимата ми версия на тази иначе изключително отвратителна в оргинал песен, беше на Me First And The Gimme Gimmes, обаче Dopethrone също са сторили невъзможното и са направили от песента – истинска песен! Включвания от рода на „Fuckin’ cold when she’s away” говорят сами по себе си. Представете си го, изпято от човек, който все едно се дави в храчки, и повярвайте ми – аз се надървям!
Dark Foil не предлага нещо нечувано и невиждано. Напротив – силно напомня на Buzzoven, Weedeater, Bongzilla и т.н.. Въпреки това, е задължителен за всеки, който слуша китарна музика и има поне малко себеуважение като такъв. Задължителен е за всеки, който се кефи на поне една от споменатите банди. Задължителен е за всеки, който има около себе си дори една дръпка джойнт. Задължителен е за всички, които искат да обикнат рифа! Не се препоръчва, обаче, на музикално осакатените, смятащи, че една песен трябва да бъде куплет-припев-куплет-припев-соло-припев. За тях са албумите на други групи.
Напомня на: Weedeater, Bongzilla, Eyehategod
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 621 2
Включване / Регистрация