Песните в албума:
1.Mercury2.Profits of Doom
3.The Mob Goes Wild
4.Cypress Grove
5.Promoter (of Earthbound Causes)
6.The Regulator
7.Worm Drink
8.Army of Bono
9.Spleen Merchant
10.(In the Wake of) The Swollen Goat
11.Weather Maker
12.Subtle Hustle
13.Ghost
14.(Notes from the Trial of) La Curandera
15.Wysiwyg
Съжалявам, че отлагах толкова, докато се реша да чуя новия албум на Clutch. Бандата неминуемо вече е сред утвърдените на сцената и не разочароват феновете си и този път. Още с първото преслушване се забелязва колко запомнящи са песните - динамичен, здрав рок с изключително шумни вокали. Не мога да не отбележа и колко оригинални мотиви градят парчетата. Експерименти с вокалите колкото душа сака - крещящи, тихи, диви, спокойни, насложени, застъпени - несъмнено придават допълнителен колорит в албума.
Няма балади, но се срещат акустични китари. Пример е Regulator, където се забелязват и блус вокали, придаващи допълнителна драматичност. Момчетата успешно комбинират здрави рифове с по-леки и дълбоки моменти. Според много фенове, досега в кариерата си бандата никога не е осъществявала по-добре формулата си за творене на музика, както в песента The Mob Goes Wild. Парчето си има всичко необходимо да стане хит сингъл. Тук е момента задължително да отбележа, че текстовете в целия албум са на изключително високо ниво.
Моят личен фаворит, обаче, е Cypress Grove. Тази песен не ми излезе от главата в продължение на няколко дни. Наистина си го бива Neil Fallon (вокали). До средата албумът чисто и просто няма слаби моменти. В началото на втората половина (ако мога да си позволя да разделя грубо) може да се отегчите, но за 15 песни с общо времетраене от 55 минути това е нищо на фона на цялостното разнообразие. Какво имам предвид ли? Точно тогава следва Goat Warfare - кратко инструменталче, на чийто фон се чува кратка реч на друг (може би Испански) език. Отново акустични китари и блус вокали в Ghost - също забележителна песен. И стигаме до последното парче, приятната изненада - чудесен инструментал с клавири за фон.
Ако никога не сте били фен на Clutch, шестият им албум, Blast Tyrant, може да бъде добро начало.
Няма балади, но се срещат акустични китари. Пример е Regulator, където се забелязват и блус вокали, придаващи допълнителна драматичност. Момчетата успешно комбинират здрави рифове с по-леки и дълбоки моменти. Според много фенове, досега в кариерата си бандата никога не е осъществявала по-добре формулата си за творене на музика, както в песента The Mob Goes Wild. Парчето си има всичко необходимо да стане хит сингъл. Тук е момента задължително да отбележа, че текстовете в целия албум са на изключително високо ниво.
Моят личен фаворит, обаче, е Cypress Grove. Тази песен не ми излезе от главата в продължение на няколко дни. Наистина си го бива Neil Fallon (вокали). До средата албумът чисто и просто няма слаби моменти. В началото на втората половина (ако мога да си позволя да разделя грубо) може да се отегчите, но за 15 песни с общо времетраене от 55 минути това е нищо на фона на цялостното разнообразие. Какво имам предвид ли? Точно тогава следва Goat Warfare - кратко инструменталче, на чийто фон се чува кратка реч на друг (може би Испански) език. Отново акустични китари и блус вокали в Ghost - също забележителна песен. И стигаме до последното парче, приятната изненада - чудесен инструментал с клавири за фон.
Ако никога не сте били фен на Clutch, шестият им албум, Blast Tyrant, може да бъде добро начало.
Напомня на: Monster Magnet
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 62 2
Включване / Регистрация