Песните в албума:

01. Rock N Roll Train
02. Hell Ain’t A Bad Place To Be
03. Back In Black
04. Big Jack
05. Dirty Deeds Done Dirt Cheap
06. Shot Down In Flames
07. Thunderstruck
08. Black Ice
09. The Jack
10. Hells Bells
11. Shoot To Thrill
12. War Machine
13. Dog Eat Dog
14. You Shook Me All Night Long
15. T.N.T.
16. Whole Lotta Rosie
17. Let There Be Rock
18. Highway To Hell
19. For Those About To Rock (We Salute You)
AC/DC
Live at River Plate (DVD)
Година: 2011
Лейбъл: Columbia
Държава: Австралия
http://www.acdc.com/us/home
Твърде вероятно е този концерт да си го гледал на живо. Преди малко повече от година светкавицата от логото разцепи по подобен начин и София. От AC/DC не могат да се очакват изненади. Това важи абсолютно и за концертите им, когато са на турне. Всъщност единствената разлика между това DVD и концерта в София сме ти и аз. Дори дрехите им са същите. А, да, мястото е различно, но отново е националния стадион – на Аржентина. 32 камери снимат 3 напълно разпродадени концерта. И тук е разковничето. Няма кадър, в който да не се вижда публиката – било то благодарение на мултиплициране на екрана, кадър от друга камера в кадъра или друг начин. На моменти режисьорите наблягат на определени муцуни, които, след като изгледах документалната част, разпознах. Имаме човек, който преди години е пътувал до Бразилия, за да ги гледа, но срещата му с наркотиците и алкохола е предотвратила другата среща; студент от Европа, теглил заем от банка без знанието на родителите си, за да отиде на концерта; баща, кръстил сина си на Young, двамата по-късно се разплакват в ефир, докато са на гости с други DC freaks в радио шоу, след като получават пасове за шоуто. Фен, спал пред стадиона, пък казва: „At the age of 13 I heard AC/DC and this changed my life forever”. Сигурен съм, че с индивидуална промяна на годините, тази реплика може да се лепне на всеки един от над 60-те хиляди онази вечер.

Както казах, именно публиката е съставката, придаваща вкус на цялото това изкушение. Погледнато от далечен план, всичкото това прилича на плаващ пясък, подскачащ в такт с Highway to Hell, реки от тълпи преливат около сцената. На нея пък групата свири и предава енергията си на публиката, която я умножава, увеличава волтовете и ги връща обратно. Всичко е един съвършен порочен кръг. Brian приказва малко между песните, но пък съвсем на място – опитва се да поздрави публиката на испански, след което се извинява, че „не говорят добре испански, но за сметка на това всички те говорят рокенрол” и другото култово включване – може би най-точната дефиниция за Angus – „He’s got the devil in his fingers and the blues in his soul.”

Ако го изгледаш от начало до край може да се научиш от Brian на някои от мръсните му танци и движения под кръста и „танцът на хлебарката” – определение, дадено от Aerosmith при съвместно турне за Angus, търкалящ се на платформа няколко метра във въздуха.

Малко след това идва „краят” на шоуто и докато камера снима 60 хиляди души със светещи рога, се замислям, че всичко това изглежда като нашествие на извънземни от стар научнофантастичен филм. For Those About to Rock (We Salute You) е същинският край на този рокенрол празник и както подобава на всеки празник, има заря. Фойерверки и ракети осветяват небето, а хиляди усмивки изгряват и ако теб не те заразят макар и през екрана, то вероятно чичко Фройд би казал, че не са те гушкали като малък.

Понякога в петък вечер DVD е най-добрият приятел на човека. Гледай го. Аз го гледах. Даже няколко пъти. Един техник, който работи за DC от времето на Back in Black казва, че ги е гледал над 200 пъти и всеки път било фантастично. Е, аз съм склонен да му вярвам.

П.П. High Voltage от софийския сет е заменена с Dog Eat Dog.
Напомня на: рокендрол влак в насрещния коловоз
Оценка: 12345
коментари [1] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Живей всеки ден така, все едно ти е последен, защото рано или късно ще се окажеш прав.
Ray Charles (1930 - 2004)