Песните в албума:
1. Черни Котараци2. Sitting On The Fence
3. Now And Then
4. Няма
5. La Escalera
6. Feeling Blue
7. Доктор Башар
8. You Dont Mind
9. Araña
10. Сън, Сън
11. Gato Jmunderiño
12. Lost Game
13. Love Is Not Easy
14. Махала
Игривият котешки мотив, съчетан с небрежно-закачливия текст и силния клип с участието на Юлиан Вергов в Черни котараци беше втората ми среща с музиката на Миленита, след онази изключително приятна песничка за моногамните калинки отпреди почти десет години. Песента до такава степен ме впечатли на първо слушане, че реших, че трябва да чуя целия албум Gato. И половин година след като излезе, най-сетне подложих леко недоверчиво слух на 14-те песни от диска. Първо впечатление: „Леле, колко неусетно минаха 40 минути от деня! Я пак!” Второ впечатление? Това е един от най-добрите поп албуми записвани не само у нас в последните пет и повече години.
Имам едно условие за констатацията горе. Недейте да приемате втория албум на Миленита за чист поп. Защото тя поднася толкова лъчезарен букет от джази-лаундж-поп звучене, че албумът повече напомня на китка полски цветя, поднесени с широката и слънчева усмивка на щастливо русо хлапе ей така, защото ги е набрало, подредило и иска да сподели света такъв, какъвто го вижда с теб. Мелодиите са привидно небрежни, забавни и неангажиращи. Но след поредното потапяне в песните, си даваш сметка, че всеки лек и мек тон, независимо дали е краткото включване на тромпет в Now and Then, гальовната мелодия на Няма, реге ритъма в La Escalera и всеки друг приятен гъдел, изскачащ изненадващо като неочакван дребен подарък от скъп приятел, е прецизно подбран, умишлено поставен на вярното място така, че когато излезе наяве, да звучи като най-естественото решение на света и да ти намигне с идеята: „какво по-правилно от това нещата да стават по истинския път”. Миленита не се прави на интерсна, а прави каквото си иска. Парчетата успяват да звучат небрежно и весело, но далеч не несериозно, да те погъделичкат като мехурчета на шампанско по небцето, но да оставят вкуса си за дълго в гърдите.
Gato води до ненатрапчиво, но неизбежно пристрастяване. Както не можеш да се откъснеш от приятния разговор с мили приятели на пейка в "Заимов" привечер след работа, подпрял небрежно бира до крака си; както е неизбежно да се усмихнеш, когато си хванал пътя към морето рано сутрин; както се пристрастяваш към хубавото настроение и усещането за хармония. Дискът бързо се превърна в един от любимите ми албуми и с чудесните разходки из стиловете в различните песни, които те карат да се усмихнеш още по-широко и да видиш всеки дребен и шарен детайл, правещи света около теб красив и ведър. Закачливата Доктор Башар ми показа всяка усмивка на десетките младежи около Попа и цвърчащите щастливо дечурлига в градинката на "Св. Седмочисленици" онзи ден, докато звънеше в слушалките ми на път за вкъщи, Сън Сън вдигна светлината в редакцията ни с няколкостотин кандели в ранния следобед, а Махала ме накара да си я пусна няколко пъти един след друг, отпуснат блажено на стола и забравил работата за няколко сладки минути.
Песните на Миленита са неустоимо симпатични, събуждат желанието да обичаш живота дори повече; еднакво съвместими и с чаша мартини в ръката на момиче, излязло на терасата, докато остави слънцето да подсуши току що измитата коса, преди да излезе навън, и с чаша уиски, поднесена към леко брадясалото лице, озарено от (не)съзнато щастие. А когато знаеш, че тези парчета са изпяти с най-чаровната усмивка на света, не ти остава друго освен да се усмихнеш и ти и да си ги пуснеш пак. Искрено те съветвам - намери си диска, защото има голяма вероятност Котаракът да стане един от най-добрите ти приятели.
Имам едно условие за констатацията горе. Недейте да приемате втория албум на Миленита за чист поп. Защото тя поднася толкова лъчезарен букет от джази-лаундж-поп звучене, че албумът повече напомня на китка полски цветя, поднесени с широката и слънчева усмивка на щастливо русо хлапе ей така, защото ги е набрало, подредило и иска да сподели света такъв, какъвто го вижда с теб. Мелодиите са привидно небрежни, забавни и неангажиращи. Но след поредното потапяне в песните, си даваш сметка, че всеки лек и мек тон, независимо дали е краткото включване на тромпет в Now and Then, гальовната мелодия на Няма, реге ритъма в La Escalera и всеки друг приятен гъдел, изскачащ изненадващо като неочакван дребен подарък от скъп приятел, е прецизно подбран, умишлено поставен на вярното място така, че когато излезе наяве, да звучи като най-естественото решение на света и да ти намигне с идеята: „какво по-правилно от това нещата да стават по истинския път”. Миленита не се прави на интерсна, а прави каквото си иска. Парчетата успяват да звучат небрежно и весело, но далеч не несериозно, да те погъделичкат като мехурчета на шампанско по небцето, но да оставят вкуса си за дълго в гърдите.
Gato води до ненатрапчиво, но неизбежно пристрастяване. Както не можеш да се откъснеш от приятния разговор с мили приятели на пейка в "Заимов" привечер след работа, подпрял небрежно бира до крака си; както е неизбежно да се усмихнеш, когато си хванал пътя към морето рано сутрин; както се пристрастяваш към хубавото настроение и усещането за хармония. Дискът бързо се превърна в един от любимите ми албуми и с чудесните разходки из стиловете в различните песни, които те карат да се усмихнеш още по-широко и да видиш всеки дребен и шарен детайл, правещи света около теб красив и ведър. Закачливата Доктор Башар ми показа всяка усмивка на десетките младежи около Попа и цвърчащите щастливо дечурлига в градинката на "Св. Седмочисленици" онзи ден, докато звънеше в слушалките ми на път за вкъщи, Сън Сън вдигна светлината в редакцията ни с няколкостотин кандели в ранния следобед, а Махала ме накара да си я пусна няколко пъти един след друг, отпуснат блажено на стола и забравил работата за няколко сладки минути.
Песните на Миленита са неустоимо симпатични, събуждат желанието да обичаш живота дори повече; еднакво съвместими и с чаша мартини в ръката на момиче, излязло на терасата, докато остави слънцето да подсуши току що измитата коса, преди да излезе навън, и с чаша уиски, поднесена към леко брадясалото лице, озарено от (не)съзнато щастие. А когато знаеш, че тези парчета са изпяти с най-чаровната усмивка на света, не ти остава друго освен да се усмихнеш и ти и да си ги пуснеш пак. Искрено те съветвам - намери си диска, защото има голяма вероятност Котаракът да стане един от най-добрите ти приятели.
Напомня на: Natalie Imbruglia (дебюта), Nasekomix (като самобитност), слънце
Оценка: 
коментари [12]
Коментари по албума 618 2
Включване / Регистрация