Песните в албума:

1. Every Cold Second
2. Manage My Fly
3. Angercure
4. Deliverance In a Narrow Frame
5. Bloodleak
6. Just Decided To Become the Madman
7. Another Longing Nothingness
8. The Windcast
9. Like You I Shadow
10. Tryst of Laughing Desires
11. Delusion
12. Lonely Man
13. Pariah Brainrover
Angercure
Arguing In Dichromatic Days
Година: 2011
Лейбъл: Самиздат
Държава: България
http://www.myspace.com/angercure
Колкото и приказки да се изприказват по въпроса, за масовия фен готикът се изчерпва с пет-шест банди с едрогърдести каки на предната корица. В специални случаи в това число могат да влязат и любимците на дамите H.I.M., но за възпитаните от авторитетните (без да броим метъл ориентираните) музикални медии имена като Paradise Lost и My Dying Bride звучат непознати или най-малкото далечни и неясни. За момент обаче ще прекъсна справедливото си мрънкане, защото на масата за дисекция съвсем неочаквано кацна български готик албум.

Плевенчаните от Angercure са една от онези банди, които нямат аналог по родните ширини и се ширят самички в своя собствена ниша. Променящият се с годините (началото е поставено през 1992-ра!) състав първоначално е бил известен под името Graveworm (точно като онези италианци, по-известни с кавърите си, отколкото с авторските си парчета), но неотдавна се прероди с ново име и концепция. Днес в редиците му се изявяват бивши членове на култови банди като Corpse и Sider, така че Angercure могат да се похвалят с опитен екип. Който не само че е жив, а и рита.

Arguing In Dichromatic Days е издаден на носител още миналата година, а за мастеринга е отговорен не кой да е, а познатият от работата си по албуми на Opeth, Katatonia и Amon Amarth швед Jens Bogren. Вече би трябвало да светне лампичката, че нашите момчета възприемат задачата си наистина сериозно. Провокиран от същият този перфекционизъм е извършеният наскоро ремикс на албума в лондонското Pacific Studio, а резултатът е типично британски саунд, успешно конкуриращ този при новите заглавия в жанра. В сегашния си вариант тавата е достъпна единствено по дигитален път, но това от друга страна би улеснило разпространението зад граница.

Цялостното звучене на групата би могло да бъде описано като кросоувър между скандинавския готик рок на банди като Sentenced и агресията на Paradise Lost в годините на Draconian Times. Считайте обаче, че тези парченца не ви дават пълната картина на пъзела, забъркан от пичовете, защото влиянията им просто не се ограничават дотам. Мрак и пънкарски цинизъм струят от текстовете, разказващи за направилия грешните избори в живота си страдалец, водейки до родство с късното творчество на Type O Negative. Точно за онези, на които изживяха тежко преселването на Pete Steele в други пространства, има песни като Every Cold Second и Like You I Shadow, където гласът на Атанас (днес във Fat White Chiefs) създава приятни асоциации с големия зелен великан. Клавирите са не повече от подправка, но се появяват точно там, където им е мястото, за да допринесат за атмосфера ала Moonspell и Tiamat. В Tryst Of Laughing Desires и парчето, съименник на албума, препратките сочат предимно към Финландия, Poisonblack, Charon и To/Die/For, а Bloodleak е толкова грууви, че музикантите не на шега имат намерението скоро да я трансформират в дискотечен вариант.

Докато това обаче се случи, ще свързваме Arguing… с онова специфично усещане за упадъчност, носещо болезнено удоволствие на по-самовглъбените от нас. Дръжте се обаче, животът е твърде хубав, за да си посегнете от отчаяние, прочитайки това ревю.
Напомня на: малките часове на нощта, пълен пепелник и празна бутилка уиски
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: An eye for an eye makes the whole world blind.
Gandhi