Песните в албума:

1. Another Tribe
2. Upon Returning
3. The Tent
4. Somebody is Laughing
5. Down Without a Fight
6. The Ornament
7. The Thought of Losing You
8. Kalathat
9. Sun Goes Down
10. Where I’ll End Up
11. Before It Began
Dredg
Chuckles and Mr. Squeezy
Година: 2011
Лейбъл: Superball Music
Държава: САЩ
http://dredg.com
Не е тайна, че dredg изненадват с всеки нов албум. Може и да изгубят някои от феновете си, но и печелят нови. Още с първите си издания Litmotif (1998) и El Cielo (2002) момчетата вдигнаха летвата високо, заради което слушателят милее за звученето от преди 10+ години. Да, ама не.

Още първите два албума контрастират помежду си по отношение на музиката. Принципът на контраста продължава да е в сила и при следващите издания на калифорнийците. Предишният The Pariah, The Parrot, the Disillusion е прекрасен, но си остава в историята на групата, както и в недалечната 2009г., а очакването за негово продължение е сигурна предпоставка за разочарование сред фена.

Désolé, messieurs.

Въпреки това при първо слушане на новия Chuckles and Mr. Squeezy се появява объркване от новото звучене на групата и то главно поради неприсъщата за dredg студенина, която лъха от албума. Леко, монотонно, без емоционални и композиционни кулминации. Февруарски ден. Барабаните почти навсякъде са или заменени, или акомпанирани с електроника. И като че ли все по-често се издава музика с ясни препратки към 80-те; а защо dredg всъщност са се пуснали по течението, когато винаги са се стремяли да бъдат негова контра?

Но при второ и трето завъртане, да не говорим за трето, четвърто и пето, слушането започва нусетно да преминава в шесто и седмо и всъщност се оказва, че dredg абсолютно осъзнават какво вършат. Въпреки разочароващия първи сблъсък, на хоризонта изгрява студено слънце. Вокалистът Gavin Hayes коментира звученето на албума като dark pop, "но в края на краищата албумът се характеризира именно със своя оптимизъм". Действително е така, от албума струи сдържаната усмивка на калифорнийците, която пасва приятно и на моето лице по време на априлските дъждове.

Голямо влияние за звученето, както и пряка работа върху песни като The Tent и Before it Began има продуцентът Dan The Automator, работил преди с Gorillaz, Kaliban и др. На моменти в отделни песни се чуват препратки от къде ли не - цялостен поглед към Radiohead, щипване по голата глава на Moby (Down without a fight) и въздушна целувка за Pink Floyd (The Tent).

Изводите са много. Ако сте върл фен на предишните творения на dredg, но още не сте осъзнали, че групата в същината си е експериментална, ще останете неприятно изненадани. Ако обаче дадете възможност на Chuckles and Mr. Squeezy да влезе под кожата, то трудно ще го измъкнете от там. През 2011г. dredg със сигурност не издадоха своя най-добър албум, но пък поеха по нова, успоредна на предишните пътека, водеща към нови хоризонти, където грее студено слънце.
Напомня на: Fair to Midland
Оценка: 1234
коментари [4] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Бог да е на помощ на този, който се съмнява в това, в което е сигурен.
Франк Пембълтън - ("Отдел Убийства - Жовотът на улицата")