Песните в албума:
1. Malo2. Dead Disco Dancer
3. Heels
4. Fault Line
5. Smile
6. Ezekiel's Son
7. Ruins
8. Radio Waves
9. Pray the Soul Away
10. Don't Dig
O.Children
O. Children
Година: 2010
Лейбъл: Deadly People Recordings
Държава: Англия
http://www.myspace.com/ochildren
O. Children
Година: 2010
Лейбъл: Deadly People Recordings
Държава: Англия
http://www.myspace.com/ochildren
Зимните вечери са прекрасни, когато стане дума за едноименния албум на O.Children. Препоръчително е да го слушам на някой плаж. Още по-препоръчително - да има лунно затъмнение. Задължително - със слушалки. И когато хвана под ръка своите призраци, мога гол до кръста да скоча в студената вода и да плувам от тук до безкрая, че и обратно.
Обявени за един от най-добрите дебюти на 2010, възродени от юридически разформированите Bono Must Die (да, фронтменът на U2 ги е съдил), именувани по песен на Nick Cave, O.Children предлагат на слушателя албум, с какъвто не могат да се похвалят групи с далеч по-дълга кариера; пресечена точка между 21ви век, Depeche Mode и Bauhaus - "Постпънкът е мъртъв, да живее постпънкът!". Не е лесно да твориш в стиловите рамки на течение, останало в архивите от преди 20 години и същевременно да не звучиш като бледа сянка на легендарните групи, а вместо това да си вдъхнал нов живот на изпратено към моргата тяло.
"O.Children" звучи малко мръсно и порочно, тъмно - като късен облачен следобед, и изпято на един дъх от удрящото в слепоочията гласище на Tobi O’Kandi, а лекото намигване към диското те кара в един момент неусетно да започнеш да се поклащаш.
Несъмнено лондончаните направиха удар още с дебюта си и, макар и стилово несъизмерими, съществува някакъв паралел между тях и поляците от Riverside, които през 2003 също записаха убийствен първи албум, който според някои е ненадминат от понататъшното им творчество. Въпросът е дали O.Children ще успеят да надскочат високо вдигната летва и да превъзмогнат „Синдрома на втория”?
Не знам, а и честно казано не искам да гадая. Не ми пука, сериозно. Важното е, че момчетата издадоха през 2010 неповторим по колорит и качество албум, който ще пусна отново, ще изляза на нощна разходка с някой свой призрак и ще му разказвам истории, “’cause if I lose you tonight, I lose you forever, Malo”.
Обявени за един от най-добрите дебюти на 2010, възродени от юридически разформированите Bono Must Die (да, фронтменът на U2 ги е съдил), именувани по песен на Nick Cave, O.Children предлагат на слушателя албум, с какъвто не могат да се похвалят групи с далеч по-дълга кариера; пресечена точка между 21ви век, Depeche Mode и Bauhaus - "Постпънкът е мъртъв, да живее постпънкът!". Не е лесно да твориш в стиловите рамки на течение, останало в архивите от преди 20 години и същевременно да не звучиш като бледа сянка на легендарните групи, а вместо това да си вдъхнал нов живот на изпратено към моргата тяло.
"O.Children" звучи малко мръсно и порочно, тъмно - като късен облачен следобед, и изпято на един дъх от удрящото в слепоочията гласище на Tobi O’Kandi, а лекото намигване към диското те кара в един момент неусетно да започнеш да се поклащаш.
Несъмнено лондончаните направиха удар още с дебюта си и, макар и стилово несъизмерими, съществува някакъв паралел между тях и поляците от Riverside, които през 2003 също записаха убийствен първи албум, който според някои е ненадминат от понататъшното им творчество. Въпросът е дали O.Children ще успеят да надскочат високо вдигната летва и да превъзмогнат „Синдрома на втория”?
Не знам, а и честно казано не искам да гадая. Не ми пука, сериозно. Важното е, че момчетата издадоха през 2010 неповторим по колорит и качество албум, който ще пусна отново, ще изляза на нощна разходка с някой свой призрак и ще му разказвам истории, “’cause if I lose you tonight, I lose you forever, Malo”.
Напомня на: Bauhaus, Depeche Mode, Killing Joke
Оценка: 
коментари [6]
Коментари по албума 602 2
Включване / Регистрация